Бившият оръжеен инспектор на ООН Скот Ритър обикаля руските градове и твърди, че Украйна ще загуби войната. Защо той и други опозорени американци настояват да защитават реториката на Путин?

Руските пропагандни издания обичат да цитират американци, които според тях спорят в полза на Москва, още от нахлуването в Украйна през 2014 г., а още повече след пълномащабното нападение, започнало през февруари миналата година, предава Евронюз.

Ако концепцията за западните интелектуалци, които се прекланят пред съветското ръководство - и омаловажават неговите престъпления - беше сравнително разпространена по време на Студената война. То тя сега набра нова скорост, откакто руският президент Владимир Путин ясно заяви плановете си за разпадане или окупиране на цяла Украйна.

Скот Ритър, бивш оръжеен инспектор на ООН през 90-те години на ХХ в. и анализатор от морската пехота по време на съветската инвазия в Афганистан десетилетие по-рано, е сред група американци, ухажвани от руските пропагандни източници.

Неотдавна той стартира турне в Русия по представянето на новата си книга "Разоръжаването по време на перестройката" и я представи в градове като Казан, Иркутск и Екатеринбург. Той твърди, че книгата има за цел да предупреди американската общественост да не търси ескалация с Русия, която може да доведе до ядрена атака, и настоява, че западната общественост е забравила колко трудно е било да се постигнат тези споразумения.

"Бягство в студената, ограничаваща прегръдка на Русия"

За тези, които са запознати с основните политически тези, които се разпространяват в руските медии Ритер пее песен, която руснаците обичат да чуват.

"Хората като него се обръщат към Русия и към студената, но много ограничаваща прегръдка на руското правителство, защото са опортюнисти", казва Наталия Антонова, дългогодишен московски репортер и редактор, както и OSINT изследовател, добре запознат с руските техники за дезинформация.

"Те виждат финансова и кариерна възможност в това да работят за и с руснаците. Имам предвид "лошите" руснаци, същите тези бюрократи, които днес дават възможност на руските фашисти и дават възможност за този опит за геноцид в Украйна."

Антонова е американка от украински произход, а за човек, който е разпънат между двата свята, Ритер е пример за типичен опозорен американец. Често мъж, който се е дискредитирал в САЩ и сега иска да бъде възприеман като източник на "честен анализ" в Русия като средство за постигане на нова или по-голяма слава.

"Отчаяни хора като него често идват в Русия, за да започнат наново. Вярно е, че руснаците ще пренебрегнат всичко, стига да сте им полезни. На тях им е все едно", обяснява тя.

Ритър е осъден за сексуални престъпления, като няколко пъти е хващан пред непълнолетни онлайн. Той излежава година и половина в затвора. Въпреки това той твърди, че е станал мишена на американската администрация заради противопоставянето си на войната в Ирак.

"Ако проследите местните руски новини, които отразяват голямата обиколка на Ритер в Русия, в местни издания като "Казан" или "Ижевск", в нито едно от тях не се споменава за неговия арест и присъда", казва Антонова.

"Те дори не казват: "о, този човек е бил неправомерно вкаран в затвора, това е било заговор срещу него". Просто изобщо не го споменават."

За разлика от хората в санкционния списък, Ритер "получава шанс да се преоткрие и да се почувства отново добре, а руснаците ще му позволят да го направи", казва Антонова.

Какво е tankie?

Терминът "tankie" е познат на всеки, който има някакви познания за политиката на бившия Съветски съюз. Той се появява по време на съветските инвазии в Унгария и Чехословакия в средата на 20-ти век като препратка към онези, които омаловажават факта, че танковете на Кремъл са били използвани за потушаване на протести и опозиция в градове като Прага и Будапеща.

В днешно време това е често срещан интернет жаргон, особено сред онези, които се стремят да отсеят апологетите на режима на Путин. Можете да откриете tankies от всякакъв вид - от анонимни тролове в Туитър, които пишат стихове за разширяването на НАТО в Източна Европа, до известни журналисти и учени.

Един от най-изтъкнатите сред тях е американският журналист Сиймор Хърш, някога известен и почитан писател, известен с новаторските си репортажи за престъпленията на САЩ като клането в Ми Лай и изтезанията на иракски цивилни в Абу Граиб.

Неотдавна той започна ожесточен дебат, след като публикува статия, в която твърди, че САЩ са взривили газопровода "Северен поток 2". Спорният маршрут през Балтийско море трябваше да заобиколи страни като Украйна и Полша - основните политически противници на Русия още преди инвазията - при доставката на газ за западната част на континента.

Оливър Стоун, американският режисьор, известен с филми за президентите на САЩ като "JFK" и "W", също стана част от някогашния прочут набор от западни фигури, които сега потулват престъпленията, извършвани в Украйна. Той е продуцент на филма "Украйна в огън", излязъл през 2014 г., който омаловажава протестите на Евромайдана, довели до свалянето на корумпирания проруски президент Виктор Янукович през 2014 г., и ги представя като държавен преврат, ръководен от САЩ.

"Това наистина може да сломи човек до такава степен, че той да се обърне към пословичната тъмна страна - и дори да не го осъзнава. Толкова са се вкопчили в лошите неща, които Съединените щати са направили, че напълно демонизират САЩ", каза тя.

Антонова казва, че макар и да е патриотично да критикуваш страната си, тези личности са стигнали дотам, че "са загубили част от обективността си и способността си да мислят критично за някои страни" до степен, че сега "започват да прегръщат чужди диктатори".

Дали руснаците тайно искат да бъдат харесвани от американците?

По време на Студената война Съветският съюз влагаше много време и усилия, за да убеди своите граждани, че всъщност живеят по-добре от западните си колеги.

Това беше съчетано с категоричното твърдение, че Съветският съюз е от правилната страна на историята - той е изиграл решаваща роля за победата над нацизма в Европа - и с идеята, че е първата страна с експанзивна социалистическа система, която ще осигури равни възможности на всички свои граждани.

Средностатистическият руски гражданин днес все още иска Западът да признае, че той има какво да предложи - и че страни като САЩ трябва да се отнасят към него като към равен.

"Руснаците наистина искат американците да ги харесват. В това има някакъв вид обиден реваншизъм. От една страна, те могат да мразят американците, но от друга страна искат те да се грижат за тях и да ги харесват", обяснява Антонова.

Ето защо Скот Ритър, Стивън Сегал и Оливър Стоунс в Русия са посрещнати с отворени обятия - особено ако могат да посочат начини, по които САЩ са може би по-лоши от собствената им страна.

"[При Скот Ритър] имаме този американец, който не се страхува да говори "истината" и ни казва това, което искаме да чуем. Когато един американец прави това, на фундаментално психологическо ниво се чувствам фантастично и това също така засилва целите на официалните лица, които очевидно са му помогнали да планира пътуването си", продължава тя.

Путин е инвестирал значително време в подкопаване на западните общества и се опитва да се бори с комплекса за малоценност, който много руснаци изпитват.

"Така че, когато американците повтарят путинистките тези, това означава нещо", заключава тя. (БГНЕС)