Някак си незабелязано мина новината, че зловещата руска паравоенна организация „Вагнер” вече е пуснала пипалата си в Сърбия, уж под претекст, че ще преследва „руските либерали”, или по-точно руските бежанци от войната в Украйна в Сърбия. Според сръбските източници, те вече са около 140 000 души и са настроени срещу Путин, пише в коментар за БГНЕС Иван Николов, КИЦ- Босилеград.

Броени дни след това, ситуацията в Косово за пореден път драматично се изостри. Засега все още няма доказателства за връзка между двете събития. Но самото присъствие на „Вагнер” в Сърбия или неговите сръбски производни като „Орли”, „Народни патрули” и пр., които направиха бойното си кръщение в Украйна, е достатъчно за загриженост и тревога за мира и сигурността на Балканите.

Косовската държава отдавна се опитва да влезне в ролята си, като накара сърбите от Северно Косово да сложат косовски табелки на колите, да си извадят косовски лични документи, да се подчиняват на косовските власти, да си плащат данъците, тока и пр.

Оливер Иванович беше единственият политик, който след независимостта на Косово, търсеше решение за сърбите в Северно Косово в рамките на институциите на Косово и беше убит през 2018 година. Убийците и до днес не са известни.

Сегашните лидери на косовските сърби отказват да се подчинят на държавата Република Косово, както и Белград не иска да я признае. Сръбските политици в официалните си изказвания все още говорят за „така наречената държава Косово”, а за държавните институции – „временните косовски институции”. Така Северно Косово се превърна в размирна област, в която Република Косово няма пълен контрол. Сърбия не пести финансови средства сърбите да останат в Косово и на практика все още са под влиянието и се управляват от Белград.

Така беше и когато сръбските депутати напуснаха косовския парламент, а над 600 души напуснаха полицията и общинските власти. Така е и сега, когато заради ареста на бившия полицай Деян Пантич за съмнение, че е „организирал терористично нападение срещу Централната избирателна комисия в Северно Косово”, косовските сърби слагат барикади на пътищата и предизвикват интервенцията на специалните части на Косово.

Вече се чуват обичайните сирени, изстрели и детонации, хвърли се и шокова бомба по патрул на ЕУЛЕКС. Граничните пунктове със Сърбия „Ярине“ и „Бръняк“ бяха затворени. Република Сърбия поиска от международните мироопазващи сили КФОР разрешение сръбската армия и полиция да влезнат в Косово!?

По сръбските телевизии президентът Вучич, видимо разтревожен, обвинява косовските власти и президента Албин Курти, че застрашават сигурността на косовските сърби и ги принуждават да напуснат домовете си на Косово. Докато сръбските медии преувеличават опасността за косовските сърби и умишлено нагнетяват напрежение на Балканите, президентът Вучич от всички сръбски телевизии патетично се изживява като жертва и герой, който въпреки натиска от САЩ и Запада „няма да предаде Косово”.

Някои обясняват това като опит за прикриване на вътрешните проблеми в сръбското общество. Може и така да е.

Само че всичко това започва да прилича на добре известния сценарий, по който започнаха юговойните и Руско-украинската война – преекспониране на опасността за сърбите в Босна и Хърватска, респективно за руснаците в Донецк и Луганск, изпращане на паравоенни части „Червени барети”, „Бели орли”, Сръбска доброволческа гвардия”, „Скорпиони” и пр. в Хърватска и Босна или „Вагнер” и „Кадировци” в Украйна, които да „спасяват” застрашените малцинства, които пък на свой ред предизвикват реакция на редовната армия и полиция и войната вече е пламнала! И в единия, и в другия случай, паравоенните формирования послужиха като „детонатори”, които взривиха мира и подпалиха войната.

Опасението е още по-голямо, ако се има предвид, че войната в Украйна не върви така както беше планирана, че руските позиции в Сърбия и проруските настроения сред сръбското общество се засилват на фона на все по нарастващия евроскептицизъм.

Положението на руско-украинския фронт дотук не е в полза на Русия. Почти целият свят застана на страната на Украйна и може би точно това ще накара Путин да поразмърда куклите си на Балканите, за да отклони, поне временно, вниманието от себе си.

Фрустрирани от загубата на Косово и пораженията в юговойните, сръбските политици лесно се хващат на тази въдица пък и успяха частично да се консолидират и отново да преминат в настъпление за бляна за Велика Сърбия. И без това вътре в страната няма кой да им попречи. Позицията и опозицията са на едно мнение по въпроса за Косово – то е несправедливо отнето от Сърбия и тя трябва да си го върне на всяка цена. Или поне да откъсне северната част. Пред тази мечта пада всичко останало – европейското бъдеще на Сърбия, мира и сигурността на Балканите, отношенията със съседите, демокрацията, правата на човека и пр.

И докато малкото разумни и проевропейски интелектуалци в Сърбия все пак се утешават, че Вучич няма да посмее да отиде толкова далече, че да възпламени Косово и да предизвика нова война, разумните аргументи някак им се изплъзват. Именно защото причините за избухването на войните нямат разумни, а още по-малко хуманитарни обяснения. Единствената причина за избухването на всяка война в човешката история е избиване на хората с цел овладяване на тяхната територия.