Дългата история на войната за Нагорни Карабах

Корените на конфликта около тази планинска област датират от 1923 г., когато съветските комунистически власти го дават на Азербайджан, въпреки че по това време в него живеят 96% от арменците.

Това не беше такъв проблем, докато не започна разпадането на Съветския съюз, когато стана ясно, че ще се появят независими държави. Арменското население на Нагорни Карабах искаше да остане в родината, което беше потвърдено от референдум, а Азербайджан се опита да премахне автономията и да контролира напълно района. Избухна война, която продължи от 1988 до 1994 година.

Със своето стратегическо положение, Нагорни Карабах, през който преминават международни нефтопроводи и газопроводи в граничната зона между двете страни, заема около 11 000 квадратни километра. Там живеят около 150 000 души.

Армения има около 3 милиона жители. Азербайджан е икономически по-силен, има газ и нефт, има почти три пъти повече жители от Армения и получава огромна помощ от етнически и исторически близката Турция.

Според последната информация, в района на Нагорни Карабах се водят ожесточени битки между арменската и азербайджанската армия. Представител на Министерството на отбраната на Армения казва, че са убити около 200 азербайджански войници. Балансът от арменска страна е между 20 и 30 убити (според различни сведения) и над 100 ранени. И в двете страни е обявено военно положение. В Армения, в района на Нагорни Карабах, се мобилизират и резервисти.

Президентът на самопровъзгласилия се регион Нагорни Карабах, регион в Азербайджан, където по-голямата част от населението е арменско, заяви, че азербайджанската армия е използвала турски самолети F-16 по време на атаката, намиращи се в Азербайджан от месец заради военни учения.

Спутник съобщава, че това е доказателство, че Азербайджан използва най-модерното оръжие, което е на разположение на турската армия.

Москва, Вашингтон и Брюксел настояват за незабавен край на конфликта. Най-важното според тях е да се хвърлят оръжията, за да се върнат двете страни към преговори и да се търсят дипломатически и политически решения в рамките на Минската група, ОССЕ и ООН, с мирното посредничество на Европейския съюз и Русия.

(Източник: БГНЕС)