Денко Малески: "Черната овца" РСМ е член на НАТО

Нашата страна членка на НАТО, кой би могъл да си представи това преди тридесет години?!

По време на посещение във Вашингтон през 1992 г. за среща с държавния секретар Лорънс Игълбъргър и съветника по националната сигурност генерал Брент Скаукрофт, президентът Киро Глигоров им връчи запечатан плик, чието съдържание никога не бях виждал.

Разбрах само, че това е предложение към Америка да открие военна база в Македония, на Криволак.

Тъй като не можехме и да мечтаем да влезем в НАТО, идеята беше НАТО да влезе в Македония. В крайна сметка, през цялата история на човечеството малките нации са търсили защита от големите. Но това, което междувременно са научили големите, е, че не трябва да се включват небрежно в делата на малките, защото могат да ги въвлекат в конфликти, които не отговарят на техните национални интереси.

Следователно големите западни сили имаха резерви да се ангажират най-пряко в Македония.

Вие сте „черна овца“, честно ми каза пратеникът на Игълбъргър в Македония Робърт Фроуик. С други думи, вие сте проблемна страна по отношение на сигурността и всяко пряко участие от ваша страна може да въвлече Америка в конфликт, който не отговаря на американските национални интереси.

И все пак грижата за Македония продължи, макар и много внимателно. Триста американски войници от Германия, които бяха прехвърлени на летището в Скопие, облечени в униформи на ООН, бяха сигнал за околните страни. Изпращането на първата превантивна мисия UNPREDEP за наблюдение на границите на тогавашната територия, наречена Македония, ни даде време да започнем да изграждаме собствена армия. Присъединяването на страната към програмата на НАТО, наречена Партньорство за мир, беше поредната стъпка към гарантиране на териториалната цялост на бъдещата държава.

Намесата на НАТО в конфликта от 2001 г. доведе до Охридското рамково споразумение, което вижда бъдещето на страната в равенството на етническите общности. Преспанското споразумение, под силно американско влияние, най-накрая проправи пътя на Северна Македония за присъединяване към НАТО. С горчивия компромис около името мечтата се сбъдна.

Осъзнавайки, че националистите в страната могат да се опитат да отменят всичко, което Западът е инвестирал в Македония, президентът Джо Байдън наскоро подписа изпълнителна заповед, заплашваща да постави в черен списък онези, които работят срещу Охридското и Преспанското споразумение.

Посланието е, че вече няма безплатен обяд за македонските националисти. Защото членството в НАТО е не само привилегия, но и задължение за страната ни. Задължение да не разрушаваме основите на нашия съюз, създаден в трудни и заплашителни времена. А именно, някой в Америка и някой в Македония все пак платиха за този обяд през последните три десетилетия.

За съжаление изглежда, че съобщението не е прието от нас. Политиците и националистическите интелектуалци изглежда не дават и пет пари за някои списъци и продължават да го правят. Осъзнавайки изборната полза от манипулирането на наранените национални чувства на хората, ВМРО-ДПМНЕ умишлено въвлича "високата" политика в местните избори.

Изправени, горди, без никакви отстъпки, ще станем член на ЕС, ще ревизираме Преспанското споразумение, ще предотвратим предателството с България и ще преразгледаме закона за езиците, ако гласувате за нас“, каза партията.

Какво въобще търсят подобни теми на местните избори? Търсят гласове и само гласове. Но изречените думи разкриват, че опозиционният лидер Мицкоски или не разбира от международна политика, или, ако разбира, умишлено не казва истината.

И в двата случая ще е лошо за хората и държавата. Лошо ще бъде лично за националистите, ако с помощта на тази адска игра дойдат на власт и се опитат да изпълнят предизборните обещания.

Припомням им една поговорка на американските индианци, която цитирах преди много време: „Ако не променим курса, можем да стигнем накъдето отиваме

Коментарът е публикуван в Плусинфо, превод: БГНЕС