Три дни по медиите се върти дилемата дали членството на Северна Македония в ЕС е въпрос на сигурността или не.

Преди да остане без отговор, ето и моето мнение. Опозицията, която никога не е признавала своя дял от вината за неразрешаването на македонско-гръцкия спор, условие за членство в НАТО, сега казва, че с членството в НАТО страната ни вече няма проблеми със сигурността. Тя добавя, че твърдението на правителствен служител, че членството в ЕС е въпрос на сигурност, е измислица, за да се оправдае бърза капитулация в спора с България.

Първо, мисля, че те напразно се надяват на такава светкавична развръзка, която ще ги освободи от отговорност и ще ги катапултира начело на властта от вълната от народно недоволство. Въпросът с България е много по-сложен, отколкото с Гърция и никой, дори опозицията, няма да може да се дистанцира от решаването му. Всъщност в този случай може да се потвърди правилото, че само съзнателен националистически лидер може да доведе до споразумение с България, както само съзнателният американски десен президент, антикомунистът Ричард Никсън, можеше да разреши спора с комунистически Китай. Но такъв момент дори не се съзира на нашия политически хоризонт.

Лидерът на македонските националисти и неговата партия ще трябва първо да понесат отговорността на правителство, а не само на критиката от опозицията. Но тяхното повторно управление би означавало криза, продукт на изгубени години за македонската държава и живеещите в нея народи. Тук, в тези изгубени години до началото на преговорите с ЕС, се очертава проблемът със сигурността. Настояването за започване на преговори със Северна Македония и Албания е същевременно и следствие от страха на Запада от едно бъдеще, в което албанците в Албания ще се движат бързо към ЕС, предизвиквайки дисбаланс с Македония. Говоря за опасността от нарастващо недоволство от представителите на македонската държава в лицето на членовете на албанската етническа общност.

Подобно развитие, в което Македония стои на едно място, би могло в бъдеще да радикализира втората по големина етническа общност в полза на обединение с Албания, по-успешната от двете страни. Тъй като след югославските войни стана недопустимо да се стреля по свои граждани, сценариите, които ще последват, застрашават не само сигурността на РС Македония, но и нейната териториална цялост.

НАТО не може да помогне, ако една страна, поради грешната си политика, рухне отвътре.

*Денко Малески е първият министър на външните работи на независима Македония. При възникването на спора с Гърция Малески призоваваше публично за бързото му разрешаване. През пролетта на 2019 г. след като написа, че сме били един народ и Гоце Делчев е българин, той бе подложен на публичен линч, напомнящ времената след 1945 г, когато всеки с различно мнение бе преследван и анатемосван. Президентът Стево Пендаровски веднага го освободи от длъжността съветник "поради намалени бюджетни средства". Малески е професор по международни отношения в Университета в Скопие. Коментарът е публикуван в Плусинфо.