"Владимир Путин иска да установи контрол върху голяма част от Украйна - било то с анексия, било то с инсталиране на проруско правителство - марионетна власт. Целта е руското обществено мнение да не регистрира, че се води сериозен военен конфликт, затова Русия назовава бойните действия спецоперация в рамките на Донбас, въпреки че има още няколко фронта. Русия иска в Киев да е на власт правителство, подопечно на Кремъл", коментира пред БНР Димитър Бечев, специалист по международни отношения, старши сътрудник към Атлантическия съвет на САЩ и преподавател в Оксфорд. 

Той подчерта, че Путин е трябвало да си изведе поука от Майдана, че обществото има глас:  

"Дори военната операция да успее, което не е невероятно заради превеса на Русия над Украйна, политическият контрол върху Украйна ще е огромно бреме за Русия. Става дума за огромна страна, за общество, което в голямата си част е настроено враждебно към Русия, войната мобилизира колективните идентичности". 

Бечев допълни, че икономиката е важен фактор и кризата ще се отрази върху живота на руснаците. 

"Може би Путин е готов за санкциите в икономическата сфера. Русия може да бъде лишена от буферния си фонд в чужбина, който беше натрупан от положителния търговски баланс, високите цени на енергоносителите. Дори в първоначалния етап държавата да разполага с достатъчно фискална мощ, в дългосрочен аспект ситуацията ще се влошава, ако санкциите останат. Икономическа цена ще има, ще има потърпевши, страната ще бъде поставена под натиск". 

Експертът подчерта, че най-сериозният лост за влияние е, ако Западът каже, че няма да купува руски нефт, но това едва ли ще стане, защото по-ощетени ще са потребителите в Запада. 

"Институционалните връзки между Русия и Запада ще бъдат разградени в голямата си степен. НАТО засилва присъствието си в Източна Европа. Ще има повече войски по границите на бившия Съветски съюз. Финландия и Швеция може би ще преоценят стратегическата си ориентация".