Виждаме потенциален риск, идващ от Русия през Сърбия, който може да застраши сигурността на Западните Балкани, особено в Северно Косово, а също и в Босна и Херцеговина и другите държави от региона.

Това заяви Дритон Хюсейни, депутатът в парламента на Косово от партия "Самоопределение" и ръководител на делегацията на Косово в Парламентарната асамблея на НАТО.

С него говорим за заплахите, които геополитическият проект „Сръбски свят“ носи на Балканите, има ли риск от открита сръбска агресия срещу съседни държави и подценява ли Западният свят опасността от повторение на престъпленията от 90-те години.

„Международната общност трябва да има ясна представа, че Сърбия не се е променила, няма промяна в начина на мислене за бъдещето. С този политически истаблишмънт в Белград не можем да говорим за споделяне на общи ценности или да насърчаваме заедно ценностите на НАТО и Европейския съюз. В това отношение Сърбия поставя най-сериозната спирачка за региона“, предупреди Хюсейни.

„Виждаме потенциален риск, идващ от Русия през Сърбия, който може да застраши сигурността на Западните Балкани, особено в Северно Косово, а също и в Босна и Херцеговина и другите държави от региона. Когато обсъждаме проблемите между Косово и Сърбия с политически представители на ЕС или служители по международно право, ние им обясняваме ситуацията и ги молим да се отнасят много внимателно към сръбската позиция и сръбския подход“, добави той.

Косовският депутат подчерта, че президентът на Сърбия Александър Вучич и новото сръбско правителство мислят по същия начин за политиката в региона, както през 90-те години, когато Вучич е министър на информацията в кабинета на диктатора Слободан Милошевич.

„Те все още се стремят Сърбия да се настани на териториите, които са били окупирани от нея в миналото. Ние например бяхме окупирани от Сърбия в продължение на четири десетилетия“, каза още Хюсейни.

Той отбеляза притеснителната ескалация през изминалата година – атаките срещу мироопазващата мисия на НАТО в Косово (КФОР), косовската полиция и журналисти през месец май, след като сръбското население бойкотира местните избори и поиска да изгони албанските кметове. Вторият случай - терористичната атака през септември в село Банска, Северно Косово, извършена от сръбска въоръжена група, която уби косовския полицай Африм Буняку.

„През май миналата година имахме няколко демонстрации на престъпни банди, които дойдоха от Белград и Сърбия. Тези събития трябва да се вземат предвид, както и фактът, че част от новото сръбско правителство е в „черния списък“ на САЩ, Великобритания и някои европейски държави“, заяви депутатът.

Хюсейни използва предоставената възможност от тридневната пролетна сесия на Парламентарната асамблея на НАТО в София, за да обсъжда тези въпроси със своите колеги и е доволен, че те започват да разбират проблема.

„Хубавото е, че почти всички делегации тук имат един и същ подход, едно и също усещане, че международната общност, особено НАТО, трябва да се погрижи за ситуацията в Западните Балкани“, подчерта политикът.

Дритон Хюсейни обясни, че посланикът на Косово в България Хакши Байрактари е в постоянен контакт с българското правителство.

„Много съм доволен от добрите отношения, които поддържаме с България. Изразих благодарност към министъра на отбраната Атанас Запрянов и на началника на Генералния щаб Емил Ефтимов за приноса на България в Мироопазващата мисия на НАТО в Косово (КФОР)“, уточни той.

На въпрос на БГНЕС какво трябва да правят заедно София и Прищина, за да попречат на реализацията на копието на „Руски свят“ на Балканите – „Сръбски свят“, Хюсейни отговори:

„Един от начините е увеличаване на подкрепата на България в КФОР. Това е ключовият аспект в съвместните ни усилия за избягване на влиянието на Русия в региона и за противопоставяне на подхода на Сърбия към Косово, Босна и Херцеговина и други страни в региона.“

Косовският депутат коментира и решението на министерската среща на Съвета на Европа в Страсбург (16 и 17.05) да не гласува по въпроса за присъединяването на Прищина към организацията.

„Идеята на срещата Страсбург беше да се придвижи напред проектостатутът на Асоциацията на общините със сръбско мнозинство в Северна Косово. Но ние не можем да приложим нещо, което не е в съответствие с нашата конституция и законите. Не можем да придвижим напред статут, който дава изпълнителна власт на това сдружение в част от територията на Косово. Ние като държава изпълняваме всички изисквания на Съвета на Европа. Присъединяването не се случи на 17 май, но се надяваме скоро да успеем да го постигнем и Косово да стане част от Съвета на Европа“, каза Хюсейни.

По отношение ролята на българите в Косово и опазването на тяхната култура, косовският депутат каза, че страната му има „много сериозен закон“ по отношение на малцинствата. „Правителството е много фокусирано върху задоволяването на всички нужди на всички малцинства. Това ще правим и в бъдеще. Тъй като имаме много добри отношения, всеки въпрос, който би могъл да загрижи българите, може да бъде поставен пред правителството и да го решим по най-добрия начин, като добри партньори и държави, които споделят едни и същи ценности по отношение на изграждането на добри двустранни отношения и взаимна подкрепа“, каза Дритон Хюсейни в заключение. /БГНЕС