Европейската комисия ще предложи промени в системата за прием на нови членки в ЕС, за да даде на настоящите страни от общността по-голямо участие в процес. Целта е да бъде успокоена Франция, която наложи вето на разширяването на блока, предаде Ройтерс.
През октомври президентът Еманюел Макрон наложи вето на започването на преговори за членство с Албания и Северна Македония, което предизвика притеснения и сред други страни от региона, които се надяват на членство в бъдеще. Сега ЕК се надява да убеди Франция да премахне възраженията си преди срещата в Загреб със страните от региона през май.
Макрон се превърна в най-откровения политик в Европа, който заяви, че последното разширяване – с Румъния и България, през 2007 г. е било твърде прибързано и е нужна предпазливост при приема на нови членки от проядения от корупция и престъпност регион.
През ноември Франция направи предложения за промени, които биха дали на лидерите на страните членки по-голяма дума за разширяването. Париж заявява подкрепа за приемането на Западните Балкани в дългосрочен план.
Промените, които ЕК се очаква да разкрие в сряда, ще дадат на повече тежест на страните да налагат паузи в разширяването или да наложат на страни да рестартират преговорите с Брюксел в някои политически сфери отначало. Ще бъдат организирани и повече срещи с политиците от Балканския регион.
Но ЕК няма да приеме някои от френските искания, включително фондовете за нови членки да идват от парите, отделени за бедните страни, които вече са в ЕС.
Европейски дипломат заяви, че не е ясно дали Франция ще бъде удовлетворена от новите предложения: „С Макрон имаме 60% шанс за успех“. Всички останали правителства също трябва да се съгласят с новия метод.
Други страни, включително Нидерландия и Дания, също са скептични за разширяването, но официални лица от ЕС казват, че ако Франция може да бъде убедена да вдигне възраженията си, тези държави вероятно също няма да се противят.
Фактор
През октомври президентът Еманюел Макрон наложи вето на започването на преговори за членство с Албания и Северна Македония, което предизвика притеснения и сред други страни от региона, които се надяват на членство в бъдеще. Сега ЕК се надява да убеди Франция да премахне възраженията си преди срещата в Загреб със страните от региона през май.
Макрон се превърна в най-откровения политик в Европа, който заяви, че последното разширяване – с Румъния и България, през 2007 г. е било твърде прибързано и е нужна предпазливост при приема на нови членки от проядения от корупция и престъпност регион.
През ноември Франция направи предложения за промени, които биха дали на лидерите на страните членки по-голяма дума за разширяването. Париж заявява подкрепа за приемането на Западните Балкани в дългосрочен план.
Промените, които ЕК се очаква да разкрие в сряда, ще дадат на повече тежест на страните да налагат паузи в разширяването или да наложат на страни да рестартират преговорите с Брюксел в някои политически сфери отначало. Ще бъдат организирани и повече срещи с политиците от Балканския регион.
Но ЕК няма да приеме някои от френските искания, включително фондовете за нови членки да идват от парите, отделени за бедните страни, които вече са в ЕС.
Европейски дипломат заяви, че не е ясно дали Франция ще бъде удовлетворена от новите предложения: „С Макрон имаме 60% шанс за успех“. Всички останали правителства също трябва да се съгласят с новия метод.
Други страни, включително Нидерландия и Дания, също са скептични за разширяването, но официални лица от ЕС казват, че ако Франция може да бъде убедена да вдигне възраженията си, тези държави вероятно също няма да се противят.
Още от Свят
Страхът вече е постоянен гост на руския елит - страх, който може да взриви системата на Путин
Съзнателно се превърнаха във винтчета от безмилостната бюрократична машина, в пленници на системата
В САЩ проверяват нарушаване на безопасността при полет на хеликоптера на Тръмп над Вашингтон
Президентският хеликоптер Marine One e излетял от площадка в Белия дом, за да извърши полет към военновъздушната база „Андрюс“
Техеран: Иран и Оман се споразумяха за нов маршрут през Ормузкия проток
„Географските координати на маршрута, предвиден от двете страни, са договорени и ако определени трети страни не възпрепятстват процеса, съвместното изявление на двете държави, съдържащо основните съображения и точките на съгласие, също е на финален етап на преглед и изготвяне“