Европейската комисия ще предложи промени в системата за прием на нови членки в ЕС, за да даде на настоящите страни от общността по-голямо участие в процес. Целта е да бъде успокоена Франция, която наложи вето на разширяването на блока, предаде Ройтерс.
През октомври президентът Еманюел Макрон наложи вето на започването на преговори за членство с Албания и Северна Македония, което предизвика притеснения и сред други страни от региона, които се надяват на членство в бъдеще. Сега ЕК се надява да убеди Франция да премахне възраженията си преди срещата в Загреб със страните от региона през май.
Макрон се превърна в най-откровения политик в Европа, който заяви, че последното разширяване – с Румъния и България, през 2007 г. е било твърде прибързано и е нужна предпазливост при приема на нови членки от проядения от корупция и престъпност регион.
През ноември Франция направи предложения за промени, които биха дали на лидерите на страните членки по-голяма дума за разширяването. Париж заявява подкрепа за приемането на Западните Балкани в дългосрочен план.
Промените, които ЕК се очаква да разкрие в сряда, ще дадат на повече тежест на страните да налагат паузи в разширяването или да наложат на страни да рестартират преговорите с Брюксел в някои политически сфери отначало. Ще бъдат организирани и повече срещи с политиците от Балканския регион.
Но ЕК няма да приеме някои от френските искания, включително фондовете за нови членки да идват от парите, отделени за бедните страни, които вече са в ЕС.
Европейски дипломат заяви, че не е ясно дали Франция ще бъде удовлетворена от новите предложения: „С Макрон имаме 60% шанс за успех“. Всички останали правителства също трябва да се съгласят с новия метод.
Други страни, включително Нидерландия и Дания, също са скептични за разширяването, но официални лица от ЕС казват, че ако Франция може да бъде убедена да вдигне възраженията си, тези държави вероятно също няма да се противят.
Фактор
През октомври президентът Еманюел Макрон наложи вето на започването на преговори за членство с Албания и Северна Македония, което предизвика притеснения и сред други страни от региона, които се надяват на членство в бъдеще. Сега ЕК се надява да убеди Франция да премахне възраженията си преди срещата в Загреб със страните от региона през май.
Макрон се превърна в най-откровения политик в Европа, който заяви, че последното разширяване – с Румъния и България, през 2007 г. е било твърде прибързано и е нужна предпазливост при приема на нови членки от проядения от корупция и престъпност регион.
През ноември Франция направи предложения за промени, които биха дали на лидерите на страните членки по-голяма дума за разширяването. Париж заявява подкрепа за приемането на Западните Балкани в дългосрочен план.
Промените, които ЕК се очаква да разкрие в сряда, ще дадат на повече тежест на страните да налагат паузи в разширяването или да наложат на страни да рестартират преговорите с Брюксел в някои политически сфери отначало. Ще бъдат организирани и повече срещи с политиците от Балканския регион.
Но ЕК няма да приеме някои от френските искания, включително фондовете за нови членки да идват от парите, отделени за бедните страни, които вече са в ЕС.
Европейски дипломат заяви, че не е ясно дали Франция ще бъде удовлетворена от новите предложения: „С Макрон имаме 60% шанс за успех“. Всички останали правителства също трябва да се съгласят с новия метод.
Други страни, включително Нидерландия и Дания, също са скептични за разширяването, но официални лица от ЕС казват, че ако Франция може да бъде убедена да вдигне възраженията си, тези държави вероятно също няма да се противят.
Още от Свят
Франция изпраща морски патрулен самолет в Черно море заради руските нападения срещу товарни кораби
Целта е да се идентифицират опасностите за корабоплаването и да се повиши способността за защита на критичната инфраструктура
Екзитпол: Нетаняху води на изборите в Израел, но няма мнозинство
По данни на Централната избирателна комисия към 20:00 ч. бяха гласували 74,3% от имащите право на глас
Директорът на МААЕ поиска незабавен достъп до ядрените съоръжения на Иран
Преди атаките през юни 2025 г. МААЕ изчисляваше, че Иран притежава около 440 килограма уран, обогатен до 60%, при 90% необходими за производство на ядрено оръжие