Европейската комисия подготвя проект на европейски закон, предвиждащ гаранции за независимост на издателските служби от политическите власти и индустриалните магнати, съобщи вестник Le Figaro.

"Този закон ще бъде трудна битка", казва Вера Йоурова, заместник-председател на ЕК, която отговаря за въпросите на правосъдието. "Някои държави-членки искат да могат да влияят на медиите, и те ще твърдят, че комисията иска да узурпира властта им. Някои собственици на медии се облагодетелстват от настоящата ситуация, и те ще крещят, че подкопаваме техния бизнес", обяснява еврокомисарят .

Законът за свободата на медиите, който се очаква да бъде официално представен от Европейската комисия в края на следващата седмица, има предварителна версия, която изисква собствениците на медии да бъдат ясни, и това ще позволи на ЕК да започне съдебни процедури на европейско ниво в случай на неспазване на регламента, отбелязва Le Figaro.

Разтревожена от влошаването на независимостта на печата, по-специално в Унгария и Полша, Европейската комисия очаква такъв закон да регулира концентрацията на медийна собственост и да защити журналистите от натиск.

Наред с други предложения проектозаконът предвижда защита на тайната на източника на информация и забрана за електронно наблюдение с помощта на шпионски софтуер върху журналисти и техните семейства, предвид подобни скандални практики, които се случиха в Полша, Унгария и Гърция, пише вестникът.

Новият закон трябва да задължи държавните медии да назначават директори по "прозрачна" и "недискриминационна" процедура, а финансирането да бъде "адекватно и стабилно", пише изданието.

Проектът за регламент, от който АФП получи предварителен вариант, предвижда гаранции за редакционна независимост от политическа власт или индустриалци и изисквания за прозрачност на медийната собственост. "Законът за медийната свобода", който ще бъде официално представен от Комисията в края на следващата седмица, ще ѝ позволи да започне процедура пред европейските съдилища в случай на неспазване.

Заместник-председателят на Комисията Вера Йоурова неведнъж е изразявала чувството си на безсилие, като е посочвала "ограничените" възможности на Брюксел за маневриране в медийния сектор. Това е особено вярно в случая с медийния конгломерат, подкрепящ Виктор Орбан, в Унгария през 2018 г., за който не можеха да се приложат европейските правила за конкуренция. Сега Комисията иска всяка държава да бъде задължена да оценява медийните сливания от гледна точка на тяхното въздействие върху плурализма и редакционната независимост въз основа на редица критерии.

Новият Европейски медиен съвет, в който ще участват представители на националните регулаторни органи, ще отговаря за изготвянето на становища относно подобни сливания, които могат да засегнат функционирането на общия пазар. "Макар че консолидацията в медиите може да е добре дошла от гледна точка на устойчивостта на бизнеса, тя може да създаде и проблеми с редакционната независимост", заяви комисарят по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон в реч в края на ноември 2021 г.

Текстът защитава тайната на източниците и забранява използването на шпионски софтуер срещу журналисти и членове на техните семейства, въпреки че са възможни изключения в името на "националната сигурност". Тази разпоредба е в отговор на неотдавнашните скандали с програмите "Пегас" и "Хищник", които опетниха полските, унгарските и гръцките власти.

В обществените медии назначенията на мениджъри трябва да се извършват по "прозрачна" и "недискриминационна" процедура, а финансирането трябва да бъде "адекватно и стабилно". През 2021 г. бившият словенски министър-председател Янез Янша спря за месеци финансирането на националната информационна агенция STA заради критиките си към нейната редакционна линия, за което получи няколко предупреждения от Брюксел.

Прозрачност се изисква и при държавната реклама: публичните органи трябва да публикуват изразходваните суми и медиите, които се възползват от тях. В последния си доклад за върховенството на закона в Европейския съюз Комисията изрази загриженост, че в Полша проправителствените медии са облагодетелствани при това разпределение. Обществеността трябва също така да има "лесен" достъп до имената на собствениците на медии. Медиите трябва да предприемат мерки, за да "гарантират, че журналистите са свободни да вземат индивидуални редакционни решения при упражняване на дейността си".

Генералният секретар на неправителствената организация "Репортери без граници" Кристоф Делоар определи проекта за регламент като "голяма крачка напред" и приветства "желанието да се гарантира целостта на информацията". Европейските издатели обаче се противопоставят на тази инициатива, която според тях е "заплаха".

Европейската асоциация на издателите на списания (EMMA) и Европейската асоциация на издателите на вестници (ENPA) твърдят, че това нарушава "свободата на инвестиране и управление на бизнеса". "Не виждаме причина за хармонизиране на медийното законодателство на европейско равнище в смисъл на по-строг контрол от страна на медийните регулатори или, косвено, от страна на Комисията", заяви изпълнителният директор на организацията Илиас Контеас пред АФП.

Законът ще бъде "трудна битка", признава Вера Йоурова. "Някои държави членки искат да могат да влияят върху медиите, те ще кажат, че Комисията иска да им отнеме правомощията. Някои собственици на медии се възползват от сегашната ситуация, те ще крещят, че застрашаваме бизнеса им", пише "Фигаро", цитиран от БГНЕС.