"Очаква се крайнодесните партии от различни краища на Европа да натрупат повече подкрепа и повече места в Европейския парламент след изборите през юни. Но трябва да се отбележи, че и през 2019 г. на европейските избори антисистемните и крайнодесни партии повишиха резултатите и присъствието си и това не е нов феномен", коментира Мила Мошелова, доктор по политически науки пред Bloomberg Bulgaria.

По думите ѝ, дори да принадлежат към едно политическо семейство, политиките на тези партии доста се различават.

„Често съществува представата, че тези партии из цяла Европа, когато влязат в Европейския парламент, ще се обединят и ще гласуват като един блок, но това не е така, тъй като те се разграничават по дадени теми“, посочи д-р Мошелова.

Тя обясни, че политическите семейства в Европейския парламент, в които има присъствие на тези партии, са две.

„Крайнодесните партии могат да бъдат категоризирани като такива от Източна Европа или бившия Източен блок и тези от Западна Европа. Често разделение между тях е толерантността към етническите малцинства. Основната тема, която разделя крайнодесните партии в Европа, е подкрепата за Украйна. Ако приемем, че ЕНП ще е с най-много места в следващия парламент, то тя ще трябва да търси подкрепа от различни семейства по разделителните теми“, прогнозира политическият анализатор.

Според д-р Мошелова очетливо се вижда и влиянието на Русия в някои страни и в дадени партии.

„Имаше политически скандали по тази тема в различни страни от ЕС, каза тя и обясни, че Европа обръща сериозно внимание на това разделение. – Виктор Орбан е най-големият пример в това, че дори няма нужда да става дума за нещо скрито. Има политически играчи в Европа, които открито подкрепят проруска политика на ЕС и отделните държави. Може би може да кажем, че и хоризонтално и вертикално има такива елементи и се надяваме, че отделните държави и ЕС ще започнат по-сериозно да се борят с тях, защото нивото на дезинформация в държави като България шокира хора от Западна Европа. Много трудно може да се обърне такъв процес, когато е дългосрочен и по никакъв начин не е санкциониран, дори и от общественото мнение“.