"Иран и САЩ засега сякаш са изчерпали интензивността на своето неразбирателство, въпреки че американският Конгрес е гласувал тази нощ специална резолюция, забраняваща на Тръмп да започва военни действия без разрешението на Конгреса, т.е. има още една защитна преграда пред това тази ескалация да се превърне във военен конфликт", коментира пред БНТ директорът на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева.

Според директора на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков, война между САЩ и Иран засега няма да има.

"Големият проблем обаче е, че се размиват границите на допустимото и възможното, когато става дума за военни действия и военните действия се превърнаха в ежедневие. Рискът от военен конфликт продължава да съществува и войната започва да се използва все повече и във вътрешнополитически план като инструмент за консолидация и т.н. За съжаление това, което наблюдаваме през последните години е, че има сериозно размиване на международното право и намаляване на ролята на международните институции. Всичко, което се случва, е извън системата на ООН без санкциите на Съвета за сигурност и, от друга страна, принципът за националният суверенитет започва да се нарушава все по-често", заяви той.

"ЕС е онази сума от интересите на страните членки, която е повече от нейните части. Той трябва да е в състояние да предлага решения, които да предлагат и на малките държави да участват във взимането на решения и въобще да прави гласа на 28-те чут, затова тази среща, която ще се проведе днес на външните министри е важна", допълни Весела Чернева.

Тя предположи, че три основни елемента ще бъдат във фокуса на тази среща: иранската програма, до каква степен Европа може да подпомогне борбата срещу "Ислямска държава" най-вече в Ирак, и за сваления украински самолет.

"Когато ЕС отправи призив за деескалация, безадресен принцип, това означава мълчаливо несъгласие с действия на основния партньор, в конкретния случай със САЩ, коментира Любомир Кючуков.

Според него ЕС трябва да избира между трансатлантическата си лоялност и собствените си интереси. "Той губи поне в два плана. В много случаи ЕС не желае да заема позиции спрямо САЩ, и на второ място той губи като пряк резултат събитията - бежанска вълна, нарастване на рисковете за сигурност и т.н", допълни директорът на Института за икономика и сигурност.