Как да се запази финансирането на Европейския съюз на нива от преди Брекзит и кои са приоритетите на Европейския парламент за следващата Многогодишна финансова рамка за периода 2021-2027-година – това ще е дебатират евродепутатите днес. Дискусията се провежда непосредствено преди извънредната среща на върха другата седмица, посветена на преговорите за многогодишния бюджет.

Многогодишната финансова рамка вече раздели страните членки на ЕС на две групи – така наречените икономични държави – богатият север, който не иска да дава повече от 1% от БВП за членска вноска в блока. От другата страна са Приятелите на кохезията – южна, централна и източна Европа, които разчитат на еврофондове и държи на земеделските субсидии.

Пропастта в позициите между двете групи изглежда непреодолима, но очакваме срещата на върха следващата седмица да покаже желание за постигане на консенсус, заяви Маргарита Маркеш – част от преговарящия екип на Европарламента, член на групата на социалистите и демократите.

„Имаме нужда от първа стъпка в този Европейски съвет, защото всеки има аргументи, които може да сложи на масата на преговорите. Не очаквам окончателно решение, но е ясно, че не можем да останем разделени, както сме днес. А и съм уверена в работата на Шарл Мишел“.

Европейската комисия предложи още през май 2018 г. многогодишният бюджет да бъде равен на 1,1% от БВП на страните членки. Европейските лидери не желаят да увеличават вноските си, а Европейският парламент настоява за 1,3%. Освен размера на вноската има и още едно предизвикателство пред новия многогодишен бюджет.

Предложението на Европейската комисия е изготвено преди да се роди Зелената сделка. От Европарламента настояват една четвърт от бюджета да отива за борба с климатичните промени. За да започне да действа новата многогодишна финансова рамка в началото на следващата година консенсус трябва да бъде постигнат до лятото, тъй като след това е необходимо да бъдат приети регулации за 37 разходни програми.