Европейската комисия (ЕК) ще предложи налагане на мита върху руския петрол, ако членовете на Европейския съюз не успеят да се споразумеят за срок за спиране на доставките по тръбопроводи, които не са обхванати от ембаргото на ЕС. Това съобщи „Файненшъл Таймс“, като се позова на високопоставен служител на ЕК.
Източникът заяви, че членовете на общността са готови да се съгласят на мита, ако Будапеща не се съгласи на ясен график за отказ от получаване на петрол по петролопровода "Дружба". Целта на този ход е да се намалят руските доставки за европейските държави без излаз на море, най-вече за Унгария, или да се принудят руските компании да продават петрол с отстъпка, така че руският бюджет да получи по-малко средства. Както подчертава ФТ, няма да е необходимо съгласието на всички членове на общността, а квалифицирано мнозинство ще бъде достатъчно за въвеждането на мита. Следователно позицията на отделните държави в малцинството няма да бъде решаваща.
„Предпочитаният вариант все още е забрана на вноса на руски петрол)", заяви източникът от Европейската комисия, като добави, че позицията на унгарското ръководство отслабва и Брюксел е "готов да разгледа алтернатива" на пълното ембарго, която може да бъде въвеждането на мита.
Той добави, че Европейската комисия ще даде на Унгария и Словакия дълъг преходен период, за да се откажат от руския петрол. Митата ще бъдат обсъждани само ако сред членовете на ЕС се наложи мнението, че Будапеща "умишлено бави", надявайки се да се възползва от отлагането за неопределено време.
В понеделник, в първия ден от срещата на върха на ЕС, лидерите на общността постигнаха политическо споразумение по шестия пакет от санкции срещу Русия. След едномесечни обсъждания те успяха да се споразумеят за облекчено ембарго върху покупките на петрол от Русия, което ще обхваща само доставките с танкери, като забраната ще влезе в сила едва в края на 2022 г., докато доставките по тръбопроводи до редица държави от ЕС ще продължат. /БГНЕС
Фактор
Източникът заяви, че членовете на общността са готови да се съгласят на мита, ако Будапеща не се съгласи на ясен график за отказ от получаване на петрол по петролопровода "Дружба". Целта на този ход е да се намалят руските доставки за европейските държави без излаз на море, най-вече за Унгария, или да се принудят руските компании да продават петрол с отстъпка, така че руският бюджет да получи по-малко средства. Както подчертава ФТ, няма да е необходимо съгласието на всички членове на общността, а квалифицирано мнозинство ще бъде достатъчно за въвеждането на мита. Следователно позицията на отделните държави в малцинството няма да бъде решаваща.
„Предпочитаният вариант все още е забрана на вноса на руски петрол)", заяви източникът от Европейската комисия, като добави, че позицията на унгарското ръководство отслабва и Брюксел е "готов да разгледа алтернатива" на пълното ембарго, която може да бъде въвеждането на мита.
Той добави, че Европейската комисия ще даде на Унгария и Словакия дълъг преходен период, за да се откажат от руския петрол. Митата ще бъдат обсъждани само ако сред членовете на ЕС се наложи мнението, че Будапеща "умишлено бави", надявайки се да се възползва от отлагането за неопределено време.
В понеделник, в първия ден от срещата на върха на ЕС, лидерите на общността постигнаха политическо споразумение по шестия пакет от санкции срещу Русия. След едномесечни обсъждания те успяха да се споразумеят за облекчено ембарго върху покупките на петрол от Русия, което ще обхваща само доставките с танкери, като забраната ще влезе в сила едва в края на 2022 г., докато доставките по тръбопроводи до редица държави от ЕС ще продължат. /БГНЕС
Още от Свят
След удар на ВСУ е изгорял щабът на Черноморския флот на Русия в Севастопол
Назначеният от Кремъл окупационен „губернатор“ на граза Михаил Развожаев потвърди ударите по града.
Тръмп ще се срещне с кабинета си в критичен момент за преговорите с Иран
При настоящето положение на нещата обаче Тръмп рискува също така войната, която сам реши да започне, да приключи с незадоволителен край
Техеран: Целта на САЩ и Израел остава да свалят Ислямската република
В продължение на десетилетия Иран и Израел са водили скрита война, включваща саботажни операции, сред които срещу ирански ядрени съоръжения, както и убийства на учени