Европейският парламент и страните-членки постигнаха споразумение рано в събота относно реформи в бюджетните правила на ЕС, насочени към стимулиране на инвестициите, като същевременно поддържат разходите под контрол.

Текстът осъвременява настоящите правила, известни като Пакта за стабилност и растеж, създаден в края на 90-те години, които ограничават дълга на страните до 60 процента от брутния вътрешен продукт, а публичните дефицити до три процента.

„Имаме споразумение!“, възкликна белгийското председателство на Съвета на ЕС медийна платформа след 16 часа разговори. „Приветствам политическото споразумение за нашата амбициозна реформа на икономическото управление на ЕС“, заяви ръководителката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен. "Новите правила ще позволят на страните от ЕС да инвестират в силните си страни, като същевременно консолидират публичните си финанси. Това е нашият общ път на растеж", добави тя. Европейският съюз прекара две години в интензивни усилия за разработване на реформи, подкрепени от по-пестеливите държави-членки като Германия и други страни като Франция и Италия, които търсят повече гъвкавост. След много спорове между Берлин и Париж 27-членният съюз постигна сделка през декември, след което започнаха разговори с преговарящите от Европейския парламент. Текстът беше критикуван за голямата си сложност и осмиван от леви служители като инструмент за налагане на строги икономии в Европа. Преговарящите най-накрая постигнаха споразумение рано в събота, навреме за гласуването на текста в Страсбург тази пролет преди парламентарната пауза преди европейските избори. Реформите ще бъдат официално приети след споразумение между законодателите и държавите. Сделката ще позволи на държавите членки да приложат новите правила към своите бюджети за 2025 г. „Новите правила ще помогнат за постигането на балансирани и устойчиви публични финанси, структурни реформи, ще насърчат инвестициите, растежа и създаването на работни места в ЕС“, каза белгийското председателство.

Поле за маневриране

Предишната бюджетна рамка беше възприета за твърде драстична и никога не беше наистина спазвана. Правилата обаче бяха спрени след пандемията от коронавирус, за да се даде възможност на държавите членки да харчат повече във време на големи икономически катаклизми.

При първоначалните дебати между страните битката беше ожесточена за това колко трябва да бъдат отпуснати старите ограничения, за да се даде повече място за инвестиции. Докато войната бушува в Европа и ЕС прави тласък към зеления преход, държавите, водени от Франция, се аргументираха с предоставяне на повече пространство за финансиране на тези ключови области, включително, например, доставка на оръжия за Украйна.

Потвърждавайки предишните ограничения за дълга и бюджетния дефицит, новото споразумение позволява повече гъвкавост в случай на прекомерен дефицит. Текстът предвижда по-свободни фискални правила, по-адаптирани към конкретната ситуация във всяка страна-членка, позволявайки на големите харчещи по-бавно да се върнат към пестеливостта. Специализираният подход означава, че всяка страна представя своя собствена траектория на корекция, за да гарантира устойчивостта на своя дълг, като им се дава повече време, ако предприемат реформи и инвестиции, и позволява по-малко болезнено връщане към фискалното здраве. Мониторингът ще се фокусира върху тенденциите в разходите, икономически показател, който е смятан за по-уместен от дефицитите и може да варира в зависимост от нивото на растеж.

Но Германия и нейните "пестеливи" съюзници успяха да затегнат тази бюджетна рамка, като наложиха количествено измерими минимални усилия за намаляване на дълга и дефицитите за всички страни от ЕС, въпреки нежеланието на Франция и Италия. Тези промени значително усложниха текста.

Реформите са подкрепени от дясноцентристката група на Европейската народна партия, либералите от „Обнови Европа“ и голямото мнозинство от групите на социалистите и демократите. Но зелените и някои избрани представители на социалистите и демократите го отхвърлят, както и радикалната левица. Тези избрани длъжностни лица осъдиха връщането към строги икономии след три години прекратени бюджетни правила поради пандемията и войната в Украйна. „Нуждаем се от инвестиции в промишлеността, отбраната, екологичния преход, това е спешното днес, а не да актуализираме икономически абсурдните правила“, каза пред AFP френският икономист и евродепутат от S&D Ороре Лалюк. /БГНЕС, АФП