Редакционна статия на в. "Гардиън"

С началото на кампанията за най-важния общоевропейски вот от десетилетия насам прогресивните партии трябва да отговорят на заплахата от страна на радикалната десница.

В цяла Европа се чува звукът на сигналните пистолети, стартиращи кампанията за най-значимите избори за Европейски парламент от 1979 г. насам. През уикенда в Марсилия Марин льо Пен и председателят на нейната партия " Rassemblement" Бардела обещаха да отменят зелената сделка на Европейския съюз и да си върнат множество правомощия от Брюксел - включително правото да налагат драконовски закони срещу мигрантите. Настоящите социологически проучвания сочат, че тази програма ще събере рекордните 30 % от гласовете за "Rassemblement" и ще нанесе унизително поражение на президента Еманюел Макрон.

На други места общите резултати изглеждат също толкова мрачни от гледна точка на прогресивните партии. Според един от анализите евроскептичната националистическа десница вероятно ще заеме първите места в социологическите проучвания в девет държави от ЕС - включително в държавите основателки Италия, Белгия и Нидерландия, както и във Франция - и ще бъде на второ или трето място в още девет, включително в Германия. В Рим, където левоцентристите в Европа се събраха, за да стартират собствената си кампания тази събота, испанският министър-председател Педро Санчес предупреди, че "самата душа на Европа е застрашена".

Би било грешка да се смята, че подобни изказвания са предизборна хипербола или че тези избори са просто второстепенна тема в сравнение с националните проучвания. Санчес е прав по две причини. Първо, звездните резултати на партии като "Rassemblement" и "Алтернатива за Германия" биха имали драматичен отзвук в национален мащаб, определяйки политическия дневен ред в сърцето на ЕС. Втората причина е, че макар някога парламентът в Страсбург да е бил просто прочута говорилня, сега той има реална власт като противовес на Европейската комисия.

Традиционно тази сила е монополизирана от дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) и лявоцентристката Партия на европейските социалисти (ПЕС). Но присъствието на радикално дясно с подобна тежест - ако се приеме, че често разединените ѝ съставни части могат да се обединят - би могло да повлече ЕНП надясно и да застраши ключови екологични цели, права на мигрантите и бъдещи планове за разширяване. Председателят на Комисията и водещ кандидат на ЕНП Урсула фон дер Лайен, която се надява да бъде преизбрана за нов мандат от бъдещия парламент, вече е разтревожена. В отговор на протестите на фермерите и на тревогите, свързани с разходите за живот, Фон дер Лайен наскоро се отказа от важни ангажименти по споразумението за опазване на околната среда. По отношение на имиграцията тя все повече се присъединява към твърдата позиция на италианския министър-председател Джорджия Мелони.

Докато консерваторите се опитват да се приспособят към програмите на по-крайните си съперници, прогресивните партии трябва да се застъпят за един по-толерантен и глобално отговорен ЕС. Но защитата на статуквото едва ли ще бъде достатъчна. Вместо това левоцентристите в Европа трябва енергично да настояват за инвестиции и подкрепа, съответстващи на мащаба на предизвикателствата, пред които сме изправени - ако е необходимо, чрез общи заемни инструменти на ЕС. В Брюксел е необходима нова икономическа ортодоксия, която да се справи с несигурността, породила мрачни политически настроения. За да не се разпадне "зелената" сделка например, ще трябва да се намерят пари, за да се уверят избирателите, че ще бъдат подкрепени по време на прехода.

Целта на Мелони, Льо Пен, Виктор Орбан и все повече техни съмишленици е да използват успеха на изборите през юни като платформа, от която да подкопаят Съюза отвътре. Във време на остра геополитическа несигурност, когато на хоризонта се очертава евентуално президентство на Тръмп, това би било пагубно и дълбоко дестабилизиращо развитие на събитията. Европа се намира на кръстопът./БГНЕС