"Възстановяването на копието на сградата на Капитолия в центъра на Хавана символизираше краткият период на разведряване между Куба и САЩ. Но майсторите, които украсяваха златния му купул бяха руснаци, а почетен гост на откриването беше Кремъл, а не Белия дом", пише Financial Times.

"Решението да бъде възстановен  "Capitolio" в качеството и на резиденция на правителството беше прието, когато започнаха секретните преговори с правителството на Обама. Това беше сигнал, че тогавашният президент Раул Кастро е готов да остави в миналото конфликтите със САЩ. Но новият президент Доналд Тръмп затегна санкциите и Куба се върна към стария си съюзник Русия", припомня изданието.

"Новото затопляне между Москва и Хавана е все още далеч от горещите обятия от съветско време, когато Кремъл наливаше огромни субсидии в подкрепа на кубинската икономика. Според експерти, последните руски "жестове" към Хавана са доста ограничени по мащаб и имат за цел руският президент Владимир Путин да може да създава проблеми в "задния двор" на САЩ без при това да поема сериозни ангажименти.

"В сравнения с останалите руски авантюри, като намесата в сирийската война, например, рисковете и издръжката са ниски, а ефектът от публичността е висок", коментира пред медията Берт Хофман, експерт по Куба от германския Институт за глобални и регионални изследвания.

"Москва предоставя евтини кредити и правителствени гаранции за стотици милиони долара, което позволява на Хавана да сключва договори с руски фирми за модернизация на заводите си от съветско време, да купува от русия автомобили, самолети, локомотиви и резервни части.

"Невъзможно ое да се проследи колко руски пари влизат в Куба, но двата най-големи проекта изпълнявани от Русия са модернизация на жп инфраструктурата на стойност 2 милиарда долара и строителството на четири генератора с мощност 200 мегавата на стойност 1 милиард долара, и които ще бъдат изпълнени също от руска компания.

"Роснефт" доставя горива в Куба, а от 2017 година добива нефт от северното крайбрежие на Куба.

Превод: Faktor.bg