Крайната десница във Франция спечели първи тур на ключовите парламентарни избори, а центристките сили на президента Еманюел Макрон останаха едва трети след левицата, сочат прогнозите на социологическите агенции.

Страната регистрира най-високата избирателна активност от повече от четири десетилетия насам, предаде АФП.

Все още не е ясно дали крайнодясната партия "Национален сбор" (НС) на Марин льо Пен ще спечели абсолютно мнозинство от местата в долната камара на парламента на втория тур на 7 юли.

Макрон зашемети нацията и озадачи дори някои съюзници, като свика извънредни избори, след като НС разгроми центристките му сили на изборите за Европейски парламент този месец.

Тази авантюра очевидно се провали. Алиансът на Макрон печели далеч по-малка подкрепа в парламента, което ще направи президента далеч по-малко влиятелна фигура през оставащите три години от мандата му.

Прогнозите на известни френски социологически агенции дават на НС 34,5% от гласовете, в сравнение с 28,5-29,1% за левия алианс "Нов народен фронт" и 20,5-21,5% за центристката формация на Макрон.

Това ще осигури на "Национален сбор" мнозинство в 577-местното Национално събрание след втори.

Изборът на французите, които бяха изправени пред най-поляризиращия избор в най-новата си история, доведе до рязко повишаване на избирателната активност. Агенцията "Елабе" прогнозира окончателна избирателна активност от 67,5 % - най-високата във Франция от 1981 г. насам. Избирателната активност през 2022 г. беше едва 47,5 %.

Гласуването в два тура може да постави крайната десница на власт и да даде шанс на 28-годишния председател на партия "Национален сбор" Жордан Бардела да състави правителство.

Това би създало напрегнат период на "съжителство" с Макрон, който обеща да изкара мандата си до 2027 г. Бардела заяви, че ще направи кабинет само ако формацията му спечели абсолютно мнозинство на изборите, пише БГНЕС