Решението на Иран да изостри конфликта си с Израел, като изстреля серия от въоръжени безпилотни самолети и ракети, още повече приближава риска от открита война между двете страни, в която може да се включат и САЩ. В крайна сметка не е тайна, че Бенямин Нетаняху, изпадналият в затруднение министър-председател на Израел, отдавна желае да унищожи ядрената програма на Иран. Някои в САЩ смятат същото. Дали това не е шансът на ястребите, пише Мартин Улф, главен икономически коментатор във „Файненшъл таймс“.

Подобна ескалация е основната опасност за световната икономика. Въпреки че през последните 50 години петролната интензивност на световната икономика е намаляла повече от два пъти, петролът остава основен източник на енергия. Сериозното прекъсване на доставките би имало големи отрицателни икономически последици.

Освен това регионът на Персийския залив е най-важният производител на енергия в света: според статистическия преглед на световната енергетика за 2023 г. той притежава 48 % от световните доказани запаси и през 2022 г. е произвел 33 % от световния петрол. Нещо повече, според Администрацията за енергийна информация на САЩ през 2018 г. една пета от световните доставки на петрол са преминали през Ормузкия проток, разположен в дъното на Персийския залив. Това е точката на задушаване на световните енергийни доставки. Една война между Иран и Израел, в която може да се включат и САЩ, може да бъде опустошителна.

Икономическите резултати през 2022 г. и 2023 г. са по-скоро по-добри от прогнозираните през октомври 2022 г.

Политиците, отговорни за световната икономика, които се събират тази седмица във Вашингтон за пролетните срещи на МВФ и Световната банка, са зрители: те могат само да се надяват, че в Близкия изток ще надделеят мъдрите съвети. Ако катастрофата наистина бъде избегната, как би могла да изглежда световната икономика?

По този въпрос, както обикновено, Световните икономически перспективи на МВФ предлагат разяснения. Това не е така, защото прогнозите му непременно ще се окажат верни. Ако се случи нещо голямо, те със сигурност няма да са такива. Но те предоставят систематичен преглед на състоянието на света в момента.

Световните цени на енергията са значително по-ниски от прогнозите през октомври 2022 г.

Накратко казано, както обяснява Пиер-Оливие Гуриншас, главен икономист на МВФ, във въведението си, резултатите на световната икономика напоследък са значително по-добри от очакваното. Въпреки сътресенията в производството и инфлацията, причинени от пандемията, нападението на Русия над Украйна, рязкото покачване на цените на суровините и рязкото затягане на паричната политика. Както отбелязва той, „въпреки многото мрачни прогнози светът избегна рецесия, банковата система се оказа до голяма степен устойчива, а основните нововъзникващи пазари и развиващи се икономики не претърпяха внезапни спирания“ във финансите. Забележително е, че рязкото покачване на инфлацията не предизвика неконтролируеми спирали на цените на труда. Като цяло световната икономика се оказа по-гъвкава, а инфлационните очаквания - по-добре закрепени, отколкото мнозина очакваха. Всичко това е добра новина.

Заслужава да се отбележи, че кумулативният растеж на производството през 2022 г. и 2023 г. надхвърли прогнозите на МВФ от октомври 2022 г. за световната икономика и за всяка значима група в нея, с изключение, което е от решаващо значение, на развиващите се страни с ниски доходи (СНД). Същото се отнасяше и за заетостта, с изключение отново на държавите с нисък интензитет на растеж и Китай. Икономиката на САЩ е особено динамична, макар че тази на еврозоната е много по-слаба.

Интересен е въпросът защо затягането на паричната политика има толкова слаб ефект върху производството. Едно от обясненията е, че фискалната политика беше подкрепяща, особено в САЩ. Друго обяснение е, че реалните лихвени проценти спаднаха, а не се повишиха, защото инфлацията беше толкова висока. Това вече се променя. Друга причина е, че голяма част от ипотечните кредити са с фиксирани лихвени проценти: особено голямо е увеличението на този дял в Обединеното кралство. Освен това нарастването на спестяванията по време на пандемията помогна за финансирането на разходите. Това обаче вече е в края си. Строгите парични политики все още могат да имат значително забавено въздействие.

Докато краткосрочните резултати на световната икономика са изненадващо добри, дългосрочните резултати са противоположни. От началото на века в целия свят се наблюдава значителен спад в растежа на реалния БВП на глава от населението. Сривът в ръста на "общата факторна производителност (ТФП)" - най-добрият измерител на иновациите - е особено значителен. В СНД ръстът на ТФП дори е отрицателен между 2020 и 2023 г.

Забавянето на растежа на ТФП представлява повече от половината от общия спад на растежа. Според световните икономически перспективи (WEO) нарастващото неправилно разпределение на капитала и труда между предприятията в рамките на секторите обяснява голяма част от това забавяне. Човек може да промени такива неща. Но няма да е лесно да се направи това. Една от причините за това забавяне вероятно ще бъде загубата на динамика в световната търговия, която винаги е мощен източник на конкуренция.

Основните изводи са, че икономическите резултати напоследък са изненадващо добри, с изключение на тревожните резултати в СНД, както и значителното забавяне на растежа в дългосрочен план, което до голяма степен се дължи на забавянето на растежа на производителността в цялата икономика. Въпреки това е излишно да се споменава, че съществуват и големи несигурности.

В положителен план може да се наблюдава краткосрочно увеличение на фискалното разхлабване, свързано с изборите.

Положителните изненади, особено в областта на предлагането на работна сила, могат допълнително да ускорят спада на инфлацията. Изкуственият интелект би могъл да предизвика положителен изненадващ шок спрямо като цяло слабия растеж на производителността. Успешните реформи също могат да ускорят растежа на потенциалното производство. И все пак, в негативен план, растежът на Китай може да спадне рязко. Съществуват и твърде очевидни рискове за глобалната финансова, фискална, политическа и геополитическа стабилност. Световната търговия може да бъде засегната от протекционизъм. Войната между Израел, САЩ и Иран може да взриви Близкия изток, което ще има огромни последици за цените на енергията и суровините. Най-големите жертви на този хаос, както обикновено, ще бъдат най-бедните.

Възможно е да сме се справили със сътресенията по-добре от очакваното. Но вървим по стъпалата и трябва да действаме внимателно/БГНЕС