Русия трябва да плати на Украйна 2,4 млрд. евро в рамките на продължителен газов спор, обяви шведски съд, чието решение може да доведе до повторение на газовата криза от 2009 г., коментира днес „ИЮ Обзървър“.
Съдът обяви решението си вчера, след като руският газов гигант „Газпром“ оспори друго постановление в полза на Украйна от 2017 г. от арбитраж в търговската камара в Стокхолм.
Двете решения са част от продължаващи правни спорове за милиарди евро.
Много от тях произтичат от оспорвания 10-годишен газов договор, подписан през януари 2009 г. от тогавашната премиерка на Украйна Юлия Тимошенко в Москва, който задължава Киев да плаща договорени обеми от руски газ, независимо колко синьо гориво е ползвал.
Това споразумение изтича на 31 декември тази година и Русия плаши да спре кранчето, ако Украйна не се откаже от правните битки.
„Бе съмнение всички съдебни спорове трябва да бъдат решени преди подписването на нов договор“, заяви миналата седмица шефът на „Газпром“ Алексей Милер, призовавайки за извънсъдебни споразумения.
„Риск от прекратяване на транзита има“, а „абсурдните“ шведски присъди влошават ситуацията“, е казвал руският президент Владимир Путин.
През Украйна транзит преминават 87 млрд. куб. м руски газ за страни от ЕС от общо 200 млрд. общи износ за Европа.
Последният път, когато Русия и Украйна имаха сериозен газов спор, бе зимата на 2008-2009 г. Тогава възникна хаос, който засегна страни като България, Унгария, Полша и Словакия, които са силно зависими от руския газ.
Заради това източноевропейските страни създадоха интерконектори, терминали за втечнен газ и хранилища, за да не допуснат повторение на кризата.
„Европа се готви за криза. Не знаем какво ще стане на 1 януари, но ще бъдем подготвени“, каза Мачей Возняк, зам.-шеф на полския газов дистрибутор PGNiG, миналата седмица.
Фактор
Съдът обяви решението си вчера, след като руският газов гигант „Газпром“ оспори друго постановление в полза на Украйна от 2017 г. от арбитраж в търговската камара в Стокхолм.
Двете решения са част от продължаващи правни спорове за милиарди евро.
Много от тях произтичат от оспорвания 10-годишен газов договор, подписан през януари 2009 г. от тогавашната премиерка на Украйна Юлия Тимошенко в Москва, който задължава Киев да плаща договорени обеми от руски газ, независимо колко синьо гориво е ползвал.
Това споразумение изтича на 31 декември тази година и Русия плаши да спре кранчето, ако Украйна не се откаже от правните битки.
„Бе съмнение всички съдебни спорове трябва да бъдат решени преди подписването на нов договор“, заяви миналата седмица шефът на „Газпром“ Алексей Милер, призовавайки за извънсъдебни споразумения.
„Риск от прекратяване на транзита има“, а „абсурдните“ шведски присъди влошават ситуацията“, е казвал руският президент Владимир Путин.
През Украйна транзит преминават 87 млрд. куб. м руски газ за страни от ЕС от общо 200 млрд. общи износ за Европа.
Последният път, когато Русия и Украйна имаха сериозен газов спор, бе зимата на 2008-2009 г. Тогава възникна хаос, който засегна страни като България, Унгария, Полша и Словакия, които са силно зависими от руския газ.
Заради това източноевропейските страни създадоха интерконектори, терминали за втечнен газ и хранилища, за да не допуснат повторение на кризата.
„Европа се готви за криза. Не знаем какво ще стане на 1 януари, но ще бъдем подготвени“, каза Мачей Возняк, зам.-шеф на полския газов дистрибутор PGNiG, миналата седмица.
Още от Свят
Пак разгромиха руските войски при легендарната Мала Токмачка, щурмували с мотоциклети и лопати
В Пологовския район на Запорожка област окупатори не успяват да превземат това село вече четири години въпреки многобройните щурмове
Навальный LIVE: Ето как Кремъл пренаписа жалката биография на Путин
"Наследникът на Елцин бил, нека бъдем честни, незабележим служител на службите, който до този момент не се бил отличил с никакви постижения и не бил запомнен с нищо", разказва водещият
The Telegraph: Украйна взема надмощие във войната, а това поставя Запада под удар
Според Кофлин руската армия губи всеки месец около 30 000 души убити и ранени, а икономиката изпитва все по-силен натиск заради продължителната война