Амоц Аза-Ел, „Джерусалем пост”

Русия е тържествувала с монументални военни победи над Наполеон и нацистите, но е претърпявала и грандиозни поражения.

Под звуците на увертюрата "1812 г." на Пьотр Илич Чайковски и нейният кулминационен край с оръдейни изстрели, тръби и камбани, поражението на Русия над Наполеон с право е възхвалявано като образец на военна доблест и национално самообладание.

Изправена пред инвазията на военния гений, командващ близо 700 000 войници, Русия не пада духом и за по-малко от половин година ги прогонва с едва една десета от първоначалната Велика армия. Победата е толкова невероятна, решителна и съдбоносна, че се превръща в крайъгълен камък в еволюцията на руския национализъм, отстъпвайки по вдъхновение единствено на ролята на Русия в разгрома на нацистка Германия, която е била решаваща.

Въпреки тази двойка монументални триумфи и много по-малко драматични победи през вековете, Русия е имала и някои грандиозни поражения, части от които сега напомнят за зловещото приключение, в което тя се впусна в Украйна.

Инвазията във Финландия през ноември 1939 г. завършва с техническа победа на руснаците, след като храбрите финландци в крайна сметка се предават. Психологически обаче могъщата Червена армия е победена, като за четири месеца губи близо 200 000 души, 1100 танка и 684 самолета, докато финландците, които не разполагат с танкове, губят 25 000 души и 61 самолета.

Това беше ужасяващо поражение на армията, която разполагаше с един милион души, които се изправиха срещу едва 300 000 финландци, 80 % от които бяха запасняци.

Още по-голямо недоумение буди представянето на Русия във войната ѝ с Полша през 1920 г. Тя е предизвикана от нахлуването на Полша в Украйна и окупацията на Киев през пролетта на същата година - настъпление, последвано от съветска контраатака, която изтласква поляците обратно към границата.

Вече прекалено уверен в себе си и надяващ се да използва импулса, за да разпространи младата комунистическа революция на запад, Ленин нарежда нахлуването в Полша, без да се консултира с правителството си и пренебрегвайки съветите на иначе войнстващия Троцки. По този начин Червената армия настъпва на запад, само за да бъде спряна пред Варшава, а след това изтласкана отвъд първоначалната й граница. За разлика от Финландската война, тази завършва с пълно поражение, както във военно, така и в политическо отношение.

Въпреки това поражението на Русия от Япония през 1905 г. е още по-тежко

Сблъсквайки се с появата на Русия в едно китайско пристанище, Япония го атакува, а Русия отговаря, изпращайки флот от Балтийско море чак до Далечния изток, където японците бързо го разбиват.

Поражението, което е първото от седем века насам, нанесено на европейци от азиатци, шокира света и се смята за предвестник на падането на царска Русия през следващото десетилетие.

Още по-лоша е Кримската война, започнала през 1853 г., когато Русия нахлува в османските земи на днешните Молдова и Румъния, и завършила със загубата на всички руски завоевания и около 400 000 войници, докато британските и френските войски лагеруват на бивша руска земя.

Русия не само не успява да осъществи целта на войната си - да бъде призната за покровител на християните в Османската империя, но и армията ѝ губи славата си на най-силна в света, който има от 1812 г. насам.

Същото се случи и с руснаците през миналия век, когато нахлуха в Афганистан.

За разлика от миналогодишното американско отстъпление, съветският провал в Афганистан отразяваше икономическия банкрут, социалния упадък и политическата смърт на една умираща империя. По този начин страхът от военната мощ на Москва беше сломен - мисловен преход, който скоро подхрани антисъветските революции в целия съветски блок.

Сега изумителен брой от елементите на тази поредица от военни провали се повтарят отново, докато руските лидери пак се поддават на изкушенията на военния авантюризъм.

Подобно на Ленин, който нахлу в Полша, Владимир Путин нахлу в Украйна, без да се консултира с никого, като се самозаблуждаваше, че войските му ще бъдат добре дошли, само за да бъде посрещнат от националистическа ярост, за която явно не се беше подготвил.

Подобно на Сталин, атакуващ Финландия, Путин не взе предвид способността на жертвата си да се бие и готовността ѝ да умре за родината си. Подобно на Брежнев, когато нападна Афганистан, Путин не успя да конфигурира икономическите си слабости. Подобно на Николай II, когато нападна Япония, той не успя да осъзнае ограниченията на своята армия. И подобно на Николай I, когато нападна Турция, той не успя да оцени реакцията на външния свят.

В по-общ план и най-трагичен от всички е фактът, че Путин не успя да осъзнае, че големите военни победи на Русия са постигнати, когато тя е отблъсквала нашественици, докато неговата украинска война започна без Хитлер да марширува между Ленинград и Сталинград и без Наполеон да застрашава портите на Москва. Вместо това последната война на Русия напомня за имперските битки, които нейните лидери многократно са губили. /БГНЕС