"Историята на България и на славянска Македония до Втората световна война е една и съща". Това каза пред "АЛ Джазира" Яковос Михайлидис - професор по нова и най-нова история в Солунския университет "Аристотел", предаде БГНЕС.

Тази седмица България и Северна Македония започнаха нови преговори, които имат за цел да проправят пътя към членството на Северна Македония към Европейския съюз.

Във вторник се състоя първата среща на премиера на Северна Македония Димитър Ковачевски с чуждестранен лидер, след като в неделя получи вот на доверие в парламента.

Неговият предшественик Зоран Заев се оттегли от поста отчасти поради това, че не успя да вдигне българското вето върху започването на преговори за членство на страната му в ЕС. Ковачевски обеща да засили преговорите с България, но във вторник помрачи очакванията, се казва в анализа на „Ал Джазира”.

„Ще обръщаме внимание само на нещата, които ни сближават, а не на тези, които ни разделят", каза той. "Ще дадем на тези въпроси допълнителен срок."

Сашка Цветковска, изпълнителен директор на Лабораторията за разследващи репортажи - център на Проекта за докладване на организираната престъпност и корупцията, и ветеран в наблюдението на местната политика, заяви пред "Ал Джазира": "Двете страни обсъдиха някои по-прагматични части на трансграничното сътрудничество - икономическо и дипломатическо образование, търговски камари. Те се управляват предимно от ЕС, така че не се отчитат.

"Всички избягваха основния въпрос, който е признаването на македонския език и идентичност."

Двете страни са в плен на исторически и културни разногласия от четири години и половина. България възразява срещу езиковото и етническото наименование "македонец", като твърди, че македонците говорят български и по същество са българи.

"През всичките тези години фокусът беше върху гръцките въпроси", каза Цветковска, визирайки отделни исторически разногласия с южната съседка на Северна Македония.

"Македонската политика разчиташе, че международната общност ще реши българския проблем", смята тя.

Заплетена история

При управлението на премиера Никола Груевски - внук на гръцки комунистически изгнаници, Северна Македония претендираше, че произхожда от древните македонски царе Филип II и Александър Велики, чиито дворци се намират в северната гръцка област Македония.

През 2018 г. Северна Македония се съгласи да промени името си от Република Македония, което според Гърция предполагаше претенции към северната ѝ територия.

Така нареченото Преспанско споразумение проправя пътя за влизането на Северна Македония в НАТО. То очертава също така историческите граници на двете държави. В член 7 Северна Македония се отказва от претенциите си към "древната гръцка цивилизация, история, култура и наследство". В него се посочва, че "македонският език е в групата на южнославянските езици", които не са свързани с гръцкия.

За славомакедонците е много по-трудно да направят такова етническо и културно разграничение с българите, които също говорят славянски език.

"Историята на България и на славянска Македония до Втората световна война е една и съща", казва Яковос Михайлидис - професор по нова и най-нова история в Солунския университет "Аристотел".

"Там, където те се различават, е след 1940 г., когато България става съюзник на Германия, а [сегашната] Северна Македония е част от съпротивата на Тито срещу нацистите. Ето къде историята се разминава. Така че историята до Втората световна война е ябълка на раздора".

Историческата приемственост и корените на Балканите се превърнаха в огромни проблеми", казва Михайлидис. "Славомакедонците не могат да приемат, че началото им като нация датира едва от 40-те години на миналия век."

Общата история на двете държави се простира поне до ранното Средновековие. В края на IX в. цар Самуил разширява българската държава на запад до границите на Албания, като държи двореца си в Скопие и Охрид - днес част от Северна Македония. И двете държави го смятат за национален герой.

Съвместната комисия от историци, създадена през 2017 г., за да съгласува отделните национални истории, не е постигнала голям напредък. През октомври миналата година северномакедонският историк Ванчо Георгиев подаде оставка от комитета, като се позова на "открити опити за политическо влияние".

Това беше потвърдено от председателя на българския екип Ангел Димитров. "За съжаление всички наши опити да направим крачка напред спряха", каза той.

Предложението на Европейския парламент в комисията да бъдат включени историци, които не са свързани с региона, беше посрещнато с насмешка.

"Това показва, че самата идея за сформиране на комисия по история и за изчистване на учебниците от съдържание, което не отговаря на съседите, беше грешка", заяви Тодор Чепреганов, член на македонската комисия. "Ще бъдем поставени в ситуация, при която историята се прави от чужденци."

Проблеми с гърците

В рамките на Преспанското споразумение беше създаден подобен съвместен комитет за разрешаване на сблъсъка на историческите претенции с гърците. Тя трябваше да приключи през 2019 г. Изборите през същата година замениха лявото правителство на Сириза с консервативното на Нова демокрация и процесът се забави.

"За съжаление правителството третира изпълнението на споразумението [от 2018 г.], като използва партийни политически критерии", заяви Георгиос Катругалос, външен министър при управлението на Сириза. "То се интересува най-вече от това да няма реакции от страна на собствените си националисти, затова няма да приложи дори онези елементи от споразумението, които безспорно са в интерес на Гърция."

Гръцки правителствени източници наскоро заявиха, че някои аспекти на Преспанското споразумение, което влезе в сила преди три години, не се спазват. Промяната на името на Северна Македония не е напълно обработена онлайн и по табелите, гръцкият произход на древните македонци не е посочен в археологическите обекти, а иредентистките карти на Велика Македония не са премахнати.

Въпреки закъсненията в прилагането на споразумението от 2018 г., то поне позволи на Гърция да настоява Северна Македония да започне преговори за членство в ЕС.

"В момента народите от Западните Балкани изпитват голямо разочарование", каза Катругалос.

"Те чувстват, че мечтата за членство в Европейския съюз е далечна, а това създава проблеми ... с функционирането на самата демокрация в тези страни. За да функционират демократичните институции, е необходима надежда."