Мнозинството от европейците смятат, че Русия ще нахлуе в Украйна тази година, сочат резултатите от проучване на Европейския съвет по външни отношения(ECFR), цитирано от „Евронюз“.
В допитването са участвали над 5 500 души в седем държави, на които се пада две трети от населението на ЕС – така, според резултатите, жителите на Финландия, Франция, Германия, Италия, Полша, Румъния и Швеция са убедени, че Москва ще прояви агресия към Киев.
Те смятат също, че при такова развитие ЕС и НАТО трябва да окажат военна помощ на Украйна.
Финландия (44%) е леко отклонение, но на други места - 51% от респондентите във Франция и Италия, 52% в Германия, 55% в Швеция, 64% в Румъния и 73% от тези в Полша заявяват, че смятат, че руска инвазия в Украйна е вероятна през тази година.
Във Финландия 56% от анкетираните смятат, че ЕС би бил в състояние да се притече на помощ на Украйна, а 59% - че НАТО би го направил.
За другите държави данните са следните: 53% и 55% за Франция; 47% и 50% за Германия; 64% и 67% за Италия; 80% и 79% за Полша; 57% и 63% за Румъния; и 61% и 64% за Швеция.
Запитани на кого вярват най-много, че ще защити интересите на гражданите на ЕС, ако Русия нахлуе в Украйна, поне половината от анкетираните във всяка страна - като в Полша, Швеция, Италия и Румъния този процент надхвърля 60% - отговарят, че вярват на ЕС. В две държави, Швеция и Финландия, доверието в ЕС е дори по-голямо от това в НАТО.
Доверието във Вашингтон е значително по-ниско, като повече респонденти във всички страни, с изключение на Полша и Румъния, са заявили, че имат по-голямо доверие на Германия, отколкото на САЩ. Дори в Полша НАТО (75 %) и ЕС (67 %) се смятат за по-надеждни от САЩ.
Проучването показва също, че европейците са готови да приемат значителни, потенциално дългосрочни заплахи в резултат на защитата на Украйна, като евентуално пристигане на голям брой бежанци, по-високи разходи за енергия, икономическа принуда, кибератаки и заплаха от руски военни действия.
Респондентите в Полша, Румъния и Швеция са по-склонни да приемат, че оказването на помощ на Украйна "си заслужава риска" от всички тези възможни последици, като 53% от анкетираните в Полша заявяват, че подкрепата за Украйна си заслужава дори риска от евентуални военни действия, насочени срещу тяхната страна.
Гражданите на Франция и Германия са най-малко склонни да поемат което и да е от тези потенциални тежести - което предполага, че според тях евентуалните щети от това може да надхвърлят ползите, твърдят авторите на доклада.
Фактор
В допитването са участвали над 5 500 души в седем държави, на които се пада две трети от населението на ЕС – така, според резултатите, жителите на Финландия, Франция, Германия, Италия, Полша, Румъния и Швеция са убедени, че Москва ще прояви агресия към Киев.
Те смятат също, че при такова развитие ЕС и НАТО трябва да окажат военна помощ на Украйна.
Финландия (44%) е леко отклонение, но на други места - 51% от респондентите във Франция и Италия, 52% в Германия, 55% в Швеция, 64% в Румъния и 73% от тези в Полша заявяват, че смятат, че руска инвазия в Украйна е вероятна през тази година.
Във Финландия 56% от анкетираните смятат, че ЕС би бил в състояние да се притече на помощ на Украйна, а 59% - че НАТО би го направил.
За другите държави данните са следните: 53% и 55% за Франция; 47% и 50% за Германия; 64% и 67% за Италия; 80% и 79% за Полша; 57% и 63% за Румъния; и 61% и 64% за Швеция.
Запитани на кого вярват най-много, че ще защити интересите на гражданите на ЕС, ако Русия нахлуе в Украйна, поне половината от анкетираните във всяка страна - като в Полша, Швеция, Италия и Румъния този процент надхвърля 60% - отговарят, че вярват на ЕС. В две държави, Швеция и Финландия, доверието в ЕС е дори по-голямо от това в НАТО.
Доверието във Вашингтон е значително по-ниско, като повече респонденти във всички страни, с изключение на Полша и Румъния, са заявили, че имат по-голямо доверие на Германия, отколкото на САЩ. Дори в Полша НАТО (75 %) и ЕС (67 %) се смятат за по-надеждни от САЩ.
Проучването показва също, че европейците са готови да приемат значителни, потенциално дългосрочни заплахи в резултат на защитата на Украйна, като евентуално пристигане на голям брой бежанци, по-високи разходи за енергия, икономическа принуда, кибератаки и заплаха от руски военни действия.
Респондентите в Полша, Румъния и Швеция са по-склонни да приемат, че оказването на помощ на Украйна "си заслужава риска" от всички тези възможни последици, като 53% от анкетираните в Полша заявяват, че подкрепата за Украйна си заслужава дори риска от евентуални военни действия, насочени срещу тяхната страна.
Гражданите на Франция и Германия са най-малко склонни да поемат което и да е от тези потенциални тежести - което предполага, че според тях евентуалните щети от това може да надхвърлят ползите, твърдят авторите на доклада.
Още от Свят
Китай и Индия проведоха преговори за общата им граница с дължина 3 800 км
Двете най-многолюдни държави в света и двете ядрени сили имат обща граница с дължина около 3 800 км в Хималаите, която в голямата си част не е очертана и е предмет на спорове
Киев: Ген. Герасимов лично е командвал мащабната руска атака на 2 август с дронове и балистични ракети
ССУ припомни, че през юни 2024 г. Международният наказателен съд в Хага издаде заповед за арест на Валери Герасимов по обвинения във военни престъпления срещу цивилни в Украйна
Избухна пожар в огромна петролна рафинерия в руския Краснодарски край
Кадри от мястото на инцидента са публикувани онлайн, те показват пламъци и гъст черен дим. Украинската отбранителна компания Fire Point потвърди атаката срещу рафинерията.