Енергията е потенциален инструмент за геополитическо влияние. В това отношение ядрената енергия не се различава от нефта и газа. Много от хибридните заплахи, свързани с ядрената енергия, не са директни и очевидни, а са скрити и произтичат от преливащи се ефекти. В проектите за изграждане на атомни електроцентрали е вграден и потенциал за хибридна заплаха, при който преливането й в различни области като разузнаване и инфраструктура, правна, икономическа, информационна, социална, политическа и военна сфера, може да бъде лост за постигането на огромен ефект.

Това са само част от заключенията в специален Доклад от изследвания, който е съвместна разработка на четири центъра за върхови постижения: Хибриден център за върхови постижения (Hybrid CoE), Център за върхови постижения в киберзащитата на НАТО (CCDCOE), Център за върхови постижения на НАТО (StratCom CoE) и Център за усъвършенстване на енергийната сигурност на НАТО (ENSECCOE). Изследването е направено върху три конкретни случая: АЕЦ „Островец“ в Беларус, проектът за АЕЦ „Пакс“ в Унгария и проектът за АЕЦ „Ханхикиви“ във Финландия.

Примерните проучвания разкриха, че руската държавна компания за ядрена енергия „Росатом“ трябва да бъде разглеждана като важен участник в европейския сектор на ядрената енергетика поради факта, че има амбиции и извън Европа. „Росатом“ е част от външната политика на руската държава и всяка сделка за изграждане на атомни електроцентрали има освен икономически и други цели.