Кай Кюстнер, Дойче Веле

Като се отбранява срещу агресията на Путин, Украйна защитава и нашите европейски ценности и свободния начин на живот в Европа. Ако е верен този аргумент, повтарян много пъти и от германския канцлер Олаф Шолц, през последните няколко дни демокрацията е постигнала важни териториални успехи. В смисъл, че Украйна успя да си върне част от превзетите от Русия райони. Ако Германия иска тази битка на Украйна за свобода да е успешна, тя трябва сега - след съгласуване със съюзниците си - да започне по-бързо да доставя тежко оръжие на Украйна, включително танкове.

През последните няколко дни и месеци украинската армия опроверга всички лъжливи твърдения, че западните доставки на оръжие за Украйна са опасни. Именно този вид военна подкрепа, например с противовъздушни ракети, спря руското настъпление срещу Киев.

Това беше през първата фаза от войната. През втората фаза западната артилерия, в това число и германските гаубици, помогнаха на Украйна да устои на бруталния и постоянен руски ракетен обстрел, който изобщо не се съобразяваше с цивилното население.

„Решаващ момент“ от войната

Сега започна третата фаза от войната. А в нея, твърдят военни експерти, Украйна ще се нуждае точно от това, което досега ѝ беше отказвано от Германия и нейните съюзници: танкове и друга бронирана техника от западно производство. Изглежда всички вече са разбрали, че е настъпил „решаващ момент“ от войната, както потвърди в Киев и германската външна министърка Аналена Бербок. А бездействието тъкмо в този момент би било фатално.

Тя лично можа да се убеди колко силно е нараснал натискът над Германия: по време на срещата с украинския външен министър Дмитро Кулеба в Киев той ѝ говорил почти само за едно: колко спешно необходими са на Украйна германските оръжейни доставки. И с доста драстични изрази описал как в неговата страна всеки ден умират хора, докато в Берлин продължават да се колебаят по въпроса за оръжието. В този момент германската външна министърка правеше доста безпомощно впечатление, тъй като не беше в състояние да предложи нищо конкретно – а вината за това, както е известно, не е нейна, а основно на германския канцлер Олаф Шолц.

Германия – страна във войната?

Предпазливата политика на Олаф Шолц се дължи и на страха, че Германия може да стане страна във войната. А този аргумент не бива да се отхвърля с лека ръка. Но никой не може да отговори на въпроса защо Федералната република снабдява Украйна с най-тежката артилерия, която може да предложи - самоходните гаубици – а чертае червена линия пред доставките на танкове.

Лично генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг опроверга германския аргумент, който министърката на отбраната Кристине Ламбрехт обича да изтъква - че искането надхвърляло материалните възможности на Бундесвера, който не бил в състояние да отдели повече оръжие. На това шефът на НАТО отговаря така: „В сегашния момент е по-важно да снабдяваме Украйна с оръжие“.

Войнолюбие ли е това?

Призивите от средите на управляващата коалиция в Германия за спешни доставки на оръжие за Украйна нямат нищо общо с войнолюбие. Руският президент Путин ще седне на масата за преговори, само ако се убеди, че Русия няма повече изгледи за военен успех. Колкото и абсурдно да звучи това за някои, истината е такава: който иска мир трябва да доставя оръжия. Поведението на Путин показва, че явно няма друг път, който да води към преговори. Точно заради това Германия, и най-вече германският канцлер трябва да се задейства и бързо да съгласува действията си със съюзниците. В интерес на Украйна, която се бори за своето съществуване, и в интерес на нашия демократичен начин на живот в Европа.