Джордж Фридман, Geopolitical Futures

Ако разгледате цялостното поведение на Русия около Украйна, нейната стратегия става ясна - или поне толкова ясна, доколкото е възможно в геополитиката. Струпването на руски войски започна преди месеци. Навреме на САЩ и съюзниците им от НАТО им светна, че нещо може да се случва. Преди няколко седмици руснаците отправиха своите искания, като поискаха НАТО да не предоставя на Украйна членство в алианса и да изтегли оръжията си от Източна Европа. Казано по друг начин, Москва искаше да се върне към статуквото, което поддържаше преди разпадането на Съветския съюз.

Така се появи едно обяснение за руското поведение. Исканията на Москва създаваха впечатлението, че Украйна и Източна Европа представляват уникална заплаха за Русия, която ще намалее, ако НАТО напусне региона. Това просто не е вярно; вече не е необходимо ракетите да са близо до целта, за да бъдат заплаха. Ето защо това искане нямаше особен смисъл, освен в случая, на който наблягам: Русия се нуждае от стратегическа дълбочина срещу наземно нападение. Колкото и малко вероятна да е тази заплаха, тя е първична и висцерална. Тази заплаха би намаляла донякъде, ако НАТО се оттегли на запад, но би била напълно премахната, ако руските войски в крайна сметка бъдат разположени по близо до Запада.

Проблемът с тази линия на мислене е, че Русия знаеше много добре, че САЩ и техните съюзници ще отхвърлят исканията ѝ.

Друга теория гласеше, че

Русия винаги е възнамерявала да нахлуе в Украйна

Тя е искала Съединените щати да отхвърлят предложението ѝ, за да оправдае войната. Европейците като цяло не искат война, както и много хора в Съединените щати. Възможно е руснаците да са вярвали, че отхвърлянето на техните искания би предизвикало сериозна загриженост в Европа, но не повече от обикновена заинтересованост в Съединените щати. Така че, ако изместим фокуса от Украйна, намерението на Русия може да е било просто да раздели НАТО толкова дълбоко, че той никога да не може да бъде поправен. Като се има предвид, че европейците не желаят да поддържат финансово алианса, САЩ не вярват, че членовете му ще споделят всички рискове, и при общите икономически сили, които разединяват Европа, на Русия не ѝ се налага да се старае толкова много, за да раздели алианса.

По този въпрос ролята на Германия - фактическият лидер на Европа, е от съществено значение. Нейната икономика в момента е отслабена от ограниченията на експортния ѝ пазар и от вътрешните дисбаланси, предизвикани от пандемията COVID-19. Един от факторите за стабилизиране на икономиката ѝ е надеждността на износа на руски природен газ - надеждност, която трябваше да бъде повишена от газопровода "Северен поток 2". Русия се нуждае от приходите от продажби в Европа като цяло и в Германия в частност. По този начин действията на Русия в близост до Украйна създадоха главоблъсканица. Германия - а всъщност и всички членове на НАТО - се нуждаят от руската енергия, но нямат доверие на Русия. Една война може да накара Русия да спре износа за Европа, което ще даде на Германия и другите избор между вътрешен хаос и дългосрочна сигурност от страна на Русия. Русия не е предприела никаква открита стъпка, защото идеята за нападение е по-силна от действителната атака.

Това би обяснило защо руските искания са имали за цел да бъдат отхвърлени, задържайки инвазията, докато

страхът от война нараства

Това би предизвикало германски жестове на солидарност с НАТО, докато спешно се търси решение, което да принуди Русия да се въздържа. То би обяснило изключителното търпение на Москва към отговора на САЩ и би обяснило обещанието, че въпреки струпването на масираните сили, война няма да има. Ако НАТО по същество се разпадне, Русия ще бъде в състояние да създаде неутрална военна и икономическа зона, от която да бъде неразделна част и главен доставчик на енергия.

Единственото противодействие на всичко това е нещо, на което обикновено не обръщаме внимание в геополитиката: общественото мнение. Категоричното отхвърляне на руската оферта би трябвало да раздели САЩ и да създаде общи антиамерикански настроения в Европа. Засега това не се е случило, въпреки че Русия по принцип е доста добра в използването на социалните и политическите разделения, за да формира политиките на държавите в своя полза.

Действията и предложенията на Москва имаха за цел да представят САЩ като неразумни. Въпреки това в Европа все още не е възникнало мощно антивоенно движение, а разделението във Вашингтон остава на същото ниво. Да се насочи Европа в желаната от руснаците посока изглежда изисква обществена подкрепа. Това би лишило правителствата от възможност за маневриране, което е точно това, от което се нуждае Русия.

Това е сложно обяснение за много сложен набор от маневри. Ако НАТО се разпадне, руснаците смятат, че ще поемат контрола над Украйна без риск. Поне от гледна точка на Германия ползите от НАТО не могат да се сравняват с ползите от достъпа до природен газ. Русия възприе стратегия на непряка атака, целяща да отслаби НАТО, може би смъртоносно, а след това да разчита, че Украйна ще падне в скута ѝ. Това е нейното очакване, но Русия, както и други държави, често е грешала. Руснаците бяха напълно честни, когато заявиха, че не възнамеряват да нападат Украйна. Преди това трябва да хванат по-едри риби.