Мисията Polaris Dawn на SpaceX, която влезе в историята, когато нейният екипаж осъществи първата в историята космическа разходка на неправителствени астронавти, се завръща на Земята в неделя.

Спускането е планирано за около 3:36 ч. източно време (07:36 ч. по Гринуич) край бреговете на Сухия Тортугас, Флорида.

SpaceX ще излъчва пряко предаване по интернет, което ще започне около час преди това.

Четиричленният екип, воден от финтех милиардера Джаред Айзъксман, стартира във вторник от космическия център „Кенеди“, като бързо навлезе по-дълбоко в космоса от всички хора през последния половин век, тъй като навлезе в опасния радиационен пояс на Ван Алън.

Те достигнаха максимална височина от 870 мили (1 400 км) - повече от три пъти по-висока от тази на Международната космическа станция и най-далечното разстояние, което хората някога са изминавали от Земята след мисиите „Аполо“ до Луната.

След това в четвъртък, когато орбитата на техния космически кораб „Дракон“ беше свалена на 434 мили, Айзъкман отвори люка и се изкачи в празнотата, като се хвана за конструкция, наречена „Скайуокър“, докато пред него се разкриваше спираща дъха гледка към Земята.

„SpaceX, вкъщи всички имаме много работа за вършене, но оттук Земята със сигурност изглежда като перфектен свят“, каза той на контрола на мисията в Хоторн, Калифорния, където екипите избухнаха в аплодисменти. След няколко минути той се върна вътре и беше заменен от втори астронавт - инженера на SpaceX Сара Гилис, която, подобно на Айзъкман, извърши серия от тестове за мобилност на елегантните костюми от следващо поколение на SpaceX.

Тъй като „Дракон“ не разполага с шлюз, целият екипаж беше изложен на космическия вакуум. Пилотът на мисията Скот Поти и инженерът на SpaceX Анна Менон останаха пристегнати през цялото време, докато наблюдаваха жизненоважните системи за поддръжка.

Това е „гигантски скок напред“ за комерсиалната космическа индустрия, заяви ръководителят на НАСА Бил Нелсън, както и поредното триумфално постижение за SpaceX.

Въпреки че компанията е основана едва през 2002 г., тя изпреварва досегашните си конкуренти до голяма степен благодарение на огромното богатство на основателя Илон Мъск и неговия стремеж да започне колонизацията на Марс. | БГНЕС