Много е странно, че на предсрочните избори за народни представители за 49-то Народно събрание на 2 април т.г., просръбският кмет на Босилеград Владимир Захариев, изведнъж се появи в ролята на български партиен агитатор, и то не за една, а за две български партии, при това с противоположни програмни виждания, пише в коментар за БГНЕС Иван Николов от КИЦ Босилеград.

Един случаен босилеградчанин така коментира опашката, която той беше строил пред избирателната секция в КИЦ-а: „Оправи той политиката в Босилеград и Белград, сега само България му остана“. И с основание. Резултатите от подобни извращения на демокрацията редовно оставят опустошителни последствия след себе си.

Нека да припомним, че Захариев бе създаден и издигнат в политиката от Демократичната партия на Сърбия на д-р Воислав Кощуница, известен с консервативната си великосръбска националистическа идеология, и ярките антиевропейски и антибългарски позиции.

И не, не си мислете, че Захариев е претърпял духовен катарзис и е преминал на български, а още по-малко на евроатлантически позиции и е решил ей така, безкористно да поработи за българските партии сред гражданите на Босилеград. Това за него е terra incognita. Вижте дълбокият му поклон пред сръбския президент Вучич при посещението му в Босилеград и си направете извода.

Въпреки че самият той няма българско гражданство, а от 2017 г. България неофициално сне доверието си от него, той дни наред е агитирал зависимите от него общински служители и други граждани с придобито българско гражданство, да гласуват за ПП „Български възход“ и ГЕРБ защото те били „наши“ и след изборите „ние отново ще се завърнем в София“!?

Явно не му е все едно, че България, макар и с известно закъснение, прозря шарлатанските му изпълнения и оттегли доверието си от него. По всяка вероятност планът му е бил да се завърне в българските държавни институции през малката врата – като изработи малко гласове за победата на някоя българска партия в Босилеград. И тъй като в ГЕРБ би трябвало да имат не само достатъчно информация, но и натрупан опит с него, е решил да заложи и на ПП „Български възход“. Пък каквото стане.

Не може да му се оспори успеха. ПП „Български възход“ който на изборите на 2 октомври миналата година в Босилеград имаше само 2 гласа, на 2 април имаше 102!? Това увеличение от 5000% е истински феномен, който няма аналог и сред известните малцинства в България. Нищо, че гласувалите за него, знаеха само номера, за който трябва да гласуват, но така и не запомниха, че на изборите в България не се гласува с кръгче! Вследствие на това още 40 гласа се оказаха недействителни.

В крайна сметка, нямаше да има нищо лошо в това, ако генерал Стефан Янев в предизборната кампания се беше позиционирал с някакво изказване и бе поел някакъв ангажимент към българите в Западните покрайнини. Но не. Явно на Балканите политиката не се прави на базата на предизборни програми и поети политически ангажименти.

Фактът, че на изборите имаше и наблюдатели от ПП „Български възход“ показва, че агитацията на Захариев не е само негова лична приумица. Най-малкото е имал съгласие и от българска страна. А това вече е опасно.

Първо, защото ония, които в политиката си към Западните покрайнини залагат на Владимир Захариев приласкани от неговите шарлатански изпълнения, се спускат и под неговото ниво.

Второ, да правиш сделка с човека, който носи морална и политическа отговорност за катастрофата на Босилеградско по време на неговото двайсетгодишно управление, значи да се превърнеш в съучастник и да поемеш част от отговорността за тази катастрофа.

И трето, унизително и нечестно за всеки български политик е, да се остави Владимир Захариев да му изработва гласовете по метода вот за хляб.

На опашката за гласуване в Босилеград, се бяха наредили и хората, които имат да плащат на кмета – за някаква службица, за някаква лична услуга с общински пари, за преглед на ВМА, за превоз до София или Белград на държавни разноски или нещо подобно. Живи да ги ожалиш, но това е начинът, по който той зарибява своите гласоподаватели през последните две десетилетия. Това не е нищо ново нито за Босилеград, нито за Сърбия. Политическият натиск срещу гражданите е всекидневна практика. Компроматите срещу политици и залагането на капани също. Върху това е построена цялата илюзия за демокрация.

Ето защо е опасно за българските политици да се заиграват със Захариев за някакви си стотина изнудени гласа от измъченото българско население в Босилеград. Защото един ден и те могат да се окажат в същата позиция както зависимите от него босилеградски граждани и да си плащат за услугите му. Както и самият той е станал зависим и послушно изпълнява политиката за доунищожаване на българското малцинство. През историята не малко български политици са попадали в сръбските капани и са ставали зависими.

А иначе да, българите с придобито българско гражданство трябва да са активни и да гласуват – да избират и да сменяват своите представители както в Сърбия, така и в България. Същото важи и за българските политици. И те преди изборите трябва да поемат ангажименти какво биха направили за своите сънародници в чужбина, ако бъдат избрани и да си носят отговорност за спазените и неспазените обещания.