В нормални държави не е прието да се коментира вината на задържано или обвинено лице преди правосъдните органи да са се произнесли за нея по определена процедура. До тогава важи принципът, че всеки е невинен до доказване на противното, пише в коментар за БГНЕС Иван Николов, председател на БКИЦ-Босилеград.

И ако е недопустимо предварително да се осъжда или оправдава едно задържано лице, то никъде не е казано, че не могат да се коментират медийните изяви, на които то е подложено.

Медийният линч, на който бе подложен задържаният т.нар. „български шпионин“ в Босилеград, поражда редица горчиви въпроси.

В нескопосаните медийни съдържания, които заляха сръбското медийно пространство, още в заглавията прилагателното „български“ бе плътно сложено до „шпионин“. С това на практика бяхме заклеймени всички, които все още имаме куража да се декларираме като българи. Две седмици преди парламентарните избори в Сърбия, арестуваният „български шпионин“ свърши чудесна предизборна работа на управляващата партия – „патриотичните“ внушения срещу България, НАТО, КИЦ-а, българите, албанците, хърватите и други съзнателно култивирани сръбски „врагове“, ще послужат като патриотичен допинг за гражданите преди да тръгнат на избори.

Дори един ден да се окаже, че всичко това е била мръсна лъжа, животът на един до вчера съвсем обикновен босилеградски гражданин и неговото семейство, вече е съсипан. Да не говорим за щетите от разорения бизнес или загубената работа. Никаква сатисфакция вече не може да свали дамгата, с която той и неговите близки са дамгосани.

А останалите, да му мислим.

Още повече, ако се знае, че човекът видимо не беше нито политически, нито идеологически ангажиран. Щом той можа да падне, значи всеки може. Впрочем, той не е сам. В момента има поне още 6 действащи обвинения срещу българи с активна гражданска и политическа позиция, които биха могли да се охарактеризират като политически процеси и оказване на психологически терор. Виждали сме го и друг път.

През осемдесетте години на миналия век, животът на двама тогавашни босилеградски младежи и техните семейства от босилеградското село Груинци беше съсипан по същия начин - с измислени „шпионски“ процеси и четиригодишен затвор. Вината им и до днес не е доказана. Сигурно е само едно, те вече не са сред живите.

В конкретния случай, има няколко отправни точки за разсъждаване.

Една от тях се промъква като червена нишка през цялата ни стогодишна история – стремежът духовно да ни пречупят и да ни наложат сръбско национално самочувствие като същевременно ни насъскат срещу сънародниците ни в България. Или поне да ни накарат да се махнем от пътя им в техния „освободителен поход“ към шопите. Ние все още устояваме и това явно вбесява последователите на великосръбската идеология, които се опитват да превърнат борбата ни за човешки и малцинствени права в опит за „бугаризация“ на „сръбското население“ или поне за „сецесия“ и „сепаратизъм“?

Втората точка за разсъждение би могла да бъде решението на България да въведе данък върху транзита на природен газ от Русия. Сърбия и Унгария през октомври излязоха със съвместно правителствено изявление подписано от финансовия министър на Сърбия Синиша Мали и министъра на външните работи и търговията на Унгария Петер Сиярто, в което между другото се казва, че Белград и Будапеща ще координират позициите си и няма да оставят „враждебното българско решение без подходящ отговор“.

Дали „подходящият отговор“ не беше умишлен удар срещу българите в Босилеград, които въпреки неизгодната им позиция на заложници, все още отстояват достойнството си?

На 8 ноември в показна полицейска акция КИЦ „Босилеград“ бе обискиран като бяха иззети 23 броя книги „Елегия за Краището“, а писателят Едвин Сугарев и седем български граждани не бяха допуснати в Сърбия. Ония, които са чели книгата, знаят за какво говоря – авторът разобличава отговорността на Сърбия за унищожението на българите в Западните покрайнини, отговорността на местната власт и безсилието на българската външна политика да защити правата ни.

Третата линия на разсъждения би могла да бъде свързана с предстоящите избори на 17 декември. Президентът Вучич, който иначе не участва в тия избори, изостави президентската си длъжност и денонощно агитира в полза на собствената си партия, но в един момент се спречка с министър Новица Тончев и се закани, че вече няма да му даде нито един глас в родната му Сурдулица, която важи за крепост на Социалистическата партия на Сърбия на Ивица Дачич. Дачич пък има дългогодишни лични и партийни връзки с братята Ивица и Новица Тончеви. Арестуваният за „шпионаж“ е в кумово родство с Новица Тончев по линия на сестра му. Оттук-нататък се задава въпросът дали „шпионинът“ не бе жертван с цел компрометиране на Новица Тончев като човек който, съвсем незаслужено, е обвиняван, че провежда „бугаризация“ на Сурдулица? Нищо, че няма изразено българско самосъзнание. Параноята е сериозно заболяване в Сърбия, когато става дума за българи.

Всичко това се случваше в сянката на скандалното терористично нападение в село Банска в Република Косово, с което сръбските служби и сръбския държавен връх си вкараха автогол и претърпяха международен провал, с който значително отслабиха собствената си позиция в Брюксел и Вашингтон и без да искат, утвърдиха позицията на президента на Косово Албин Курти.

На този фон, сръбските медии дни наред надълго и нашироко разтягат локуми за „шпионския скандал“ като възхваляват сръбските разузнавателни, контраразузнавателни и какви ли не още други служби, участвали във „великата акция“, в която по старата рецепта от времето на Милошевич, беше забъркана някаква блудкава каша, в която бяха замесени ДАНС, НАТО, операция „Подковица“, хърватските и албанските служби, офицери и граждани, та се стигна чак и до Генералното ни консулство в Ниш.

Организаторът на фолклорния фестивал „Краище пее и танцува“, който довчера се грижеше за цървулите и потурите на танцовия състав в общинския Културен център и пригласяше на кмета Захариев, изведнъж бе произведен в запасен офицер и опасен шпионин, който проследявал сведения за личния състав на Четвърта бригада във Враня, състоянието във военните части, какво оръжие и оборудване използват, каква е организационната структура на службите за сигурност и забележете, каква е политическата ситуация преди изборите на 17 декември в южна Сърбия“!?

Така поднесено, обвинението прилича на полуграмотен брътвеж на селски доносник, който на две-три бири политиканства на пейката пред селския магазин. Човек със здрав разум, не може да разбере какво му е секретното на числеността на армията в един областен град, какво оръжие и оборудване използват войниците и особено каква е политическата ситуация преди изборите?!

За един среден разузнавач е достатъчно да проследи новините по държавната телевизия и изказванията на президента Вучич или военния министър, които денонощно се хвалят с числеността и оборудването на армията, танковете, самолетите, ракетните системи, дроновете и пр., вместо да ги събира от някакъв запасняк напуснал армията преди три десетилетия, който при това живее в едно забутано градче. Във всяка нормална държава, прокуратурата щеше да запази мълчание в интерес на следствието и когато си свърши работата, да свика пресконференция за да съобщи резултатите.

Да не говорим за „политическата ситуация в южна Сърбия“, което е още по-смешно и за което могат да се съберат много повече и много по-надеждни информации във фейсбук, в който вече има и алгоритми за политическия профил на всеки един от нас и могат да прогнозират резултатите на изборите с много висока точност.

Авторът на статията, в която пише за „подизпълнителите на голямата разузнавателна операция на НАТО насочена срещу Сърбия“, очевидно не знае, че НАТО от 2006 година има канцелария в сръбското Министерство на отбраната, че Сърбия още през 2015-2016 г. е подписала един куп протоколи за тактическо сътрудничество с НАТО и че през юни тази година даже проведе съвместни учения с НАТО под името „Платинест вълк“ близо до Буяновац. Следователно, на фона на отношенията между НАТО и Министерството на отбраната на Сърбия по линията на Партньорство за мир, е мекo казано, странно да се набеждават запасняци за „подизпълнители на разузнавателни операции на НАТО срещу Сърбия“, докато офицерите на НАТО и сръбските офицери в същото време си пият кафе в сградата на Министерството на отбраната! Това едва ли го знае набеденият за шпионин служител на Центъра за култура в Босилеград, но по-страшното от това е, че изглежда това не го знае и действащият прокурор, повдигнал обвинението за шпионаж.

За нас, които все още живеем тука е безспорно, че „великата акция“ на сръбските служби беше направена с цел да предизвика страх и несигурност, да ни накара да си мълчим и да се снишаваме, особено сега, когато се задава великата „патриотична“ кражба на предстоящите избори с цел бетониране на статуквото.

И точно това е най-тревожното. Независимо от дипломатическите усилия на Външно министерство и разговорите на президента Радев със сръбският му колега Вучич, не може да се очаква милост от ония, които денонощно водят антибългарска пропаганда по сръбските медии. Това са същите хора – последователи на същата идеология, която между войните и след Втората световна война стреляше срещу българските овчарчета на границата, а бащите и близките им ги арестуваха и ги хвърляха на Голи оток.

За Вучич, това може да са „дребни, по-малки проблеми“, но за нас тия проблеми са от жизненоважно значение. За България също. Съвсем не е без значение калта, която умишлено бе хвърлена върху българската дипломатическа мисия в Ниш. Това все пак е въпрос на национална чест. /БГНЕС