"Това са политически формации, популяризирани най-вече в социалните мрежи. Това променя начина на провеждане на политическите кампании – видеосъдържанието измества текстовото и се появяват политически партии, които нямат нужда от водене на традиционна кампания, защото се  фокусират върху тази демография, която е в социалните мрежи. Можем да говорим за политически генерационен разлом между по-младите, които са в ТикТок до 25-годишни, фейсбук на хората около средната възраст и възрастните, които не са в този тип мрежи. 

В цяла Европа се появиха политически формации или независими кандидати, които успяха да влязат в ЕП единствено разчитайки на този тип кампании – в социалните мрежи. Има примери за редица ютубъри и инфлуенсъри, които са без никаква политическа програма, но събраха гласове за да влязат в ЕП. Единственото, което те казват е, че няма да бъдат като всички останали политици и чрез отричане на настоящите политически модели, без нищо конкретно насреща, успяват да съберат поддръжници. 

Такъв е случаят и с българската партия "Величие", които са изключително популярни в ТикТок и Ютуб, където те изказваха своето мнение за войната в Украйна или политическата ситуация в България. Цялата им кампания беше или в социални мрежи или ходеха по места, в може би 30-40 града и се срещата с хора, които ги знаеха от социалните мрежи", коментира Ивайло Динев, политолог от Центъра за Източноевропейски и международни изследвания в Берлин пред БНР.

"Да, този тип политици наистина привличат млади хора, които не са били активни политически досега. Негативните последствия са много, защото единствената редакция на съдържанието в тези канали е алгоритъмът и човекът, който създава съдържанието. Няма филтър за пропаганда, базирана не на аргументи и факти, а на емоционално съдържание, което много бързо привлича хората. В Германия "Алтренатива за Германия" също разчитаха изключително много на социалните мрежи и са много по-популярни в социалните мрежи, отколкото традиционните партии. Техните видеоклипове са с изключително емоционално съдържание – всяване на страх у хората, например как Европа изчезва, как мигрантите превземат държавата – все кратки послания, които разчитат именно страх. Това снишава още повече достатъчно снишената политическа реторика. Защото дебатите за идеи и програми тотално са изчезнали сред политиците. Сега отиваме на още по-ниско равнище, където не просто няма разговор, а има борба кой най-бързо ще привлече колкото се може повече хора в някоя социална мрежа", каза още експертът.