Тази година във Франция се провеждат два вота.

Първите са за избор на президент на страната за следващите пет години. Първият тур на гласуването ще се проведе в неделя, 10 април. Ако никой не получи повече от 50 % от гласовете, ще има втори тур в неделя, 24 април.

След това, през юни, ще се проведат избори за следващ парламент на Франция.

Евронюз прави обзор на предстоящите френски избори.

Кой участва в президентските избори във Франция?

Еманюел Макрон, Марин льо Пен и Жан-Люк Меленшон са сред познатите лица в надпреварата за най-високия пост във Франция. Най-новата и най-противоречива поява на френската политическа сцена е крайнодясната телевизионна личност Ерик Земур.

Земур отдавна е известен във Франция. Доскоро той беше редовен колумнист във "Фигаро" и други вестници, както и откровен телевизионен коментатор, известен с провокациите си по отношение на исляма, имиграцията и жените.

Кой ще спечели изборите във Франция?

Макар че настоящият президент Еманюел Макрон води в проучванията на общественото мнение, неговите съперници напоследък намалиха част от подкрепата му, а анкетите също така показват, че около една четвърт от избирателите не са решили. Процентът на въздържалите се от гласуване може да достигне рекордно високи стойности.

Как протичат изборите във Франция?

Всеки потенциален кандидат на изборите трябваше да получи 500 подписа от кметове или местни политици, които да подкрепят кандидатурата му за най-високия пост във Франция. Конституционният съвет на Франция публикува окончателния списък на кандидатите на 7 март. Официалната кампания започна на 28 март, като френските медии трябваше да се придържат към правилата за предоставяне на еднакво ефирно време на всеки кандидат. Двамата кандидати, получили най-много гласове на първия тур на изборите на 10 април, ще се изправят един срещу друг на втория тур две седмици по-късно. Това ще се случи, ако никой от кандидатите на първия тур не получи повече от 50% от гласовете. Никой досега не е правил това.

През юни френските избиратели отново ще отидат до урните, за да гласуват за следващото Национално събрание - долната камара на парламента на страната. Гласоподавателите избират по един член на парламента от всеки от 577-те избирателни района на страната. Депутатите, или народните представители, също се избират с мажоритарен вот в два тура. На първия тур даден кандидат може да спечели само ако получи абсолютно мнозинство от подадените гласове, както и брой гласове, равен на една четвърт от регистрираните гласоподаватели. За да преминат към втория тур, кандидатите трябва да получат 12,5% от броя на регистрираните гласоподаватели. Ако само един от кандидатите получи това, кандидатът с най-голям брой гласове след него също може да премине към втория тур. Ако никой от кандидатите не изпълни това условие, до втория тур могат да стигнат първите двама кандидати.

Кой може да гласува на изборите във Франция?

Могат да гласуват френските граждани, които са навършили 18 години към деня на изборите. Имащите право на глас са 48,7 милиона.

Затворниците са имали право да гласуват на предишни избори - при условие че присъдите им не ги лишават изрично от гражданските им права - като получат разрешение да гласуват лично или като упълномощят някого да гласува от тяхно име. Но поради изчерпателната документация, която се изисква за това, на президентските избори през 2017 г. гласуваха само 2% от лишените от свобода. Тази година ще бъдат първите президентски избори, на които затворниците ще могат да гласуват по пощата. Затворниците имаха възможност да гласуват по пощата на европейските избори през 2019 г. и промяната доведе до увеличаване на броя на участващите.

Колко силен е президентът на Франция?

"Във Франция имаме президент, който председателства републиката, който контролира правителството, който контролира парламента, който контролира Конституционния съд. Това прави един суперпрезидент", казва Кристоф Шабро, старши преподавател по публично право в университета "Люмиер".

Това отчасти се дължи на всеобщото избирателно право и на възможността президентът да назначава министър-председател, който да ръководи правителството.

Времето, в което се провеждат двата вота, също засилва властта на френския президент, тъй като парламентарните избори се провеждат около месец по-късно, което гарантира, че който и да спечели президентските избори, ще получи парламентарно мнозинство.

"Човек не променя политическото си мнение за един месец. Така че изборите за законодателен орган често дават същото мнозинство като това на президента", казва Шабро.

Кои са някои от ключовите въпроси на изборите?

Инфлация и разходи за живот

Последните проучвания на общественото мнение показаха, че покупателната способност , възможността за закупуване на стоки, остава основен проблем за френските избиратели, особено на фона на рекордно високата инфлация в Европа.

През тази година инфлацията в еврозоната достигна 5,1%, стимулирана от цените на енергията и голямото търсене след строгите ограничения заради COVID-19 в много страни.

Околна среда

Околната среда продължава да бъде основна грижа за французите, като според последните проучвания тя е третият по значимост въпрос за избирателите. Това обаче не изглежда да се е отразило в голяма подкрепа за кандидата на Зелената партия (EELV) Яник Жадо, който в момента се нарежда на около 5-6% зад кандидатите на десницата, крайната десница и крайната левица.

Някои се надяваха, че успехът на Зелените в много големи градове във Франция по време на общинските избори през 2020 г. ще се превърне в повече гласове на националната сцена.

Пандемията от COVID-19

Последните две години политиката беше погълната от пандемията от COVID-19, включително ограниченията в ежедневието, наложени от правителството.

Кандидатите за президенти критикуваха начина, по който Макрон се справя с кризата, включително въвеждането на ваксинационен пропуск през януари, който изисква ваксинация или възстановяване от COVID-19, за да се получи достъп до ресторанти и други области на обществения живот.

Преди изборите френското правителство преустанови действието на мярката, тъй като случаите на COVID-19 намаляват след пика заради Омикрон през февруари.

Имиграция

Имиграцията е противоречива тема във Франция и отново беше голяма тема на предизборните дебати, особено сред дясноориентираните кандидати.

Льо Пен и Земур призоваха за орязване на социалните помощи за чужденци и запазване на тези помощи за френските граждани. Те също така призоваха за ограничаване на влизането на лица, търсещи убежище.