Германия седи върху буре с барут? Изтървахме вируса? С такива думи „Билдцайтунг“ цитира канцлерката Ангела Меркел от нейно закрито съвещание с ръководителите на провинциите.

Дори само половината от цитатите да са точни, това би означавало, че насреща си имаме една канцлерка, която окончателно е изгубила всякакво търпение. „Трябва да бъдем още по-строги, иначе след 14 дни ще се върнем там, където бяхме“, казала още Меркел.

Изтървахме ли наистина вируса?

Канцлерката явно е истински ядосана - показва го и реакцията ѝ срещу нестихващото желание на германците да пътешестват.

„По Коледа 50 000 души летяха до Канарските острови и до Малдивите“, казала още тя.

И добавила, че сто пъти вече е задавала въпроса защо просто да не бъдат забранени такива пътешествия.

На който, с намек за живота в някогашната ГДР, винаги ѝ отговаряли, че Германия все пак е свободна страна, пише в коментар за "Дойче веле" Йенс Турау.

Ако всички тези реплики наистина са били разменени по този начин и ако Меркел действително всеки път получава все същия отговор, тогава огорчението ѝ е основателно. Та нали и десните екстремисти, които отричат пандемията, често припомнят гедерейската биография на Меркел - особено когато тя настоява за ограничения, които те възмутено отхвърлят като посегателство срещу гражданските права.

Дали Германия наистина е „изтървала вируса“? В момента числата леко спадат, макар и недостатъчно бързо, като имаме предвид опасността от по-нататъшно разпространение на новите щамове. Със сигурност се знае и друго: прекалено много време отне сертифицирането на ваксините в ЕС и в момента доставките вървят твърде мудно. И когато тъкмо канцлерката, която години наред в безброй преговори по какви ли не теми е демонстрирала легендарно силни нерви, когато тъкмо тази жена изгуби самообладание, това вече е сериозна причина за тревога.

През януари 2021 Меркел е това, което американците наричат „lame duck“. Тази есен тя си отива от канцлерството. Всичко го знаят и (включително) поради това думата ѝ вече очевидно не тежи както доскоро. Да не говорим, че за прилагането на всички решения по същество отговарят провинциите, а не Берлин. А мнозина измежду министър-председателите, с които Меркел трябва да преговаря в момента, искат да бъдат преизбрани. И добре знаят, че хората са уморени от пандемията и мечтаят за разхлабване на ограниченията.

В същото време самата Меркел не желае да завърши кариерата си като канцлерка, която на последните метри се е провалила в борбата срещу коронавируса. Още повече, след като първо успя да се наложи по време на финансовата криза, а после и в разгорещените спорове около бежанците през 2015 и в годините след това. Накрая пък дойде и Доналд Тръмп, чието президентство беше за Меркел всичко друго, но не и удоволствие.

Нека не забравяме и още нещо. Ангела Меркел със сигурност не греши особено много с възгледа си, че по време на пандемията хората в Германия мърморят - формулирано предпазливо - в една всъщност доста добра ситуация. Сегашният локдаун, който най-после започва да дава положителен ефект, далеч не е толкова строг, колкото примерно мерките в Италия, Испания или Франция. Казано другояче: канцлерката смята, че хората могат да преглътнат затворените ресторанти, отменените самолетни пътешествия и няколкото седмици без свежа прическа. С което тя положително не омаловажава тежката съдба на многобройни ресторантьори и творци от културната сфера, които - подобно на много други предприемачи и техните служители - в момента треперят за оцеляването си.

Борбата срещу пандемията в Германия е борба срещу времето. Мудният старт на имунизациите с основание ни ядосва, но повече ограничения от сегашните вече не могат да се прокарат. Просто защото многомесечното напред-назад, произтичащо от срещите на канцлерката с министър-председателите, е опънало до крайност нервите на всички. И сякаш остава единствено надеждата, че ужасните сценарии за мутациите на вируса няма съвсем да се сбъднат.

Така или иначе: в момента Германия прави доста безпомощно впечатление. А пролетта и заедно с нея бавното завръщане към нормалността засега изглеждат твърде далеч.