Направено е толкова много за благосъстоянието на хората, но далеч не е перфектно. Ще се превърне ли капитализмът, какъвто го познаваме, в нещо ново? Тези въпроси задава в анализ за ВВС Матю Уилбърн Кинг, международен консултант и природозащитник, президент на Common Foundation, цитиран от БГНЕС.

Преди близо 250 години икономистът и философ Адам Смит пише „Богатството на нациите“, в който описва раждането на нова форма на човешка дейност: индустриален капитализъм. Това би довело до натрупване на богатство отвъд всичко, което той и неговите съвременници биха могли да си представят.

Капитализмът подхранва индустриалната, технологичната и зелената революции, прекроява природния свят и трансформира ролята на държавата по отношение на обществото. Той изведе безброй хора от бедността през последните два века, значително повиши жизнения стандарт и доведе до иновации, които радикално подобриха благосъстоянието на хората, както и направи възможно отиването на Луната и да прочетете тази статия на интернет.

Историята обаче не е универсално положителна. През последните години недостатъците на капитализма стават все по-очевидни. Приоритизирането на краткосрочните печалби за хората понякога означава, че дългосрочното благосъстояние на обществото и околната среда е загубено - особено след като светът се сблъска с пандемията COVID-19 и изменението на климата. И както показаха политическите вълнения и поляризация по света, има нарастващи признаци на недоволство от статуквото. В едно проучване от 2020 г. на компанията за маркетинг и връзки с обществеността Edelman, 57% от хората по света казват, че "капитализмът, какъвто съществува днес, носи повече вреда, отколкото полза в света".

Всъщност, ако съдите по мерки като неравенство и екологични щети, „представянето на западния капитализъм през последните десетилетия е дълбоко проблематично“, пишат наскоро икономистите Майкъл Джейкъбс и Мариана Мацукато в книгата „Преосмисляне на капитализма“.

Това обаче не означава, че няма решения. "Западният капитализъм не може безвъзвратно да се провали, но трябва да бъде преосмислен", твърдят Джейкъбс и Мацукато.

И така, ще продължи ли капитализмът, какъвто го познаваме, в сегашния си вид - или може би има друго бъдеще напред?

Капитализмът породи хиляди книги и милиони думи и затова би било невъзможно да се изследват всичките му аспекти. Въпреки това можем да започнем да разбираме накъде може да се насочи капитализмът в бъдеще, като изследваме къде е започнал. Това ни казва, че капитализмът не винаги е работил така, както днес - особено на Запад.

Между IX и XV век автократичните монархии и църковните йерархии доминират в западното общество. Тези системи започнаха да отпадат, а хората все повече отстояваха правото си на индивидуална свобода. Това тласна към по-голям фокус върху индивидуално облагодетелствания капитализъм като икономическа система поради гъвкавостта, която той позволява за правата на частна собственост, личния избор, предприемачеството и иновациите. Той също така благоприятства демокрацията като управляваща система, съсредоточена върху индивидуалната политическа свобода.

Преминаването към по-голяма индивидуална свобода промени обществения договор. Преди това много ресурси бяха предоставени от властите (земя, храна и защита) в замяна на значителни вноски от гражданите (например от робски труд до тежък труд с малко заплащане, високи данъци и безспорна лоялност). С капитализма хората очакваха по-малко от управляващите власти в замяна на по-големи граждански свободи, включително индивидуална, политическа и икономическа свобода.

Но капитализмът ще се развие значително през следващите векове - и особено през втората половина на ХХ век. След Втората световна война, обществото Mont Pelerin, мозъчен тръст за икономическа политика, е създадено с цел да отговори на предизвикателствата, пред които е изправен Западът. Специфичният му фокус беше върху защитата на политическите ценности на отвореното общество, върховенството на закона, свободата на изразяване и свободните пазарни икономически политики - основни принципи на класическия либерализъм .

Идеите му в крайна сметка породиха „икономика от страна на предлагането“. Това беше убеждението, че по-ниските данъци и минималното регулиране на свободния пазар ще доведат до най-голям икономически растеж - и следователно - по-добър живот за всички. През 80-те години, заедно с появата на политически неолиберализъм, икономиката от страна на предлагането се превърна в приоритет за правителствата на САЩ и много европейски страни.

Този по-нов щам на капитализма доведе до засилен икономически растеж в световен мащаб, като същевременно извади значителен брой хора от абсолютната бедност. Но в същото време критиците твърдят, че неговите принципи за намаляване на данъците и дерегулиране на бизнеса не са допринесли много за подкрепа на политическите инвестиции в обществени услуги, като разпадаща се публична инфраструктура, подобряване на образованието и смекчаване на рисковете за здравето.

Може би най-важното е, че в много развити нации в края на ХХ век капитализмът е допринесъл за значителна разлика между богатството на най-богатите и най-бедните хора, измерено от индекса Джини . А в някои страни тази разлика се увеличава все повече. Това е особено силно в САЩ , където най-бедните хора не са наблюдавали реален ръст на доходите си от 1980 г., докато ултрабогатите на върха са виждали доходите си да нарастват с около 6% годишно. Най-богатите милиардери в света са почти всички със седалище в САЩ и са натрупали потресаващо състояние , докато в същото време средният доход на домакинствата в САЩ се е увеличил скромно от началото на века .

Разликата в неравенството може да има по-голямо значение, отколкото някои политици и корпоративни лидери биха искали да повярват. Капитализмът може да е извадил милиони хора по света от абсолютна бедност, но неравенството може да бъде разяждащо в едно общество, казва Дениз Стенли, професор по икономика в Калифорнийския щатски университет-Фулъртън. "Абсолютната бедност всъщност е, че хората са в състояние да получат ... 4 долара на ден на човек. Това е праг," обяснява тя, но относителната бедността може да дебалансира обществото в дългосрочен план. Дори ако икономиката расте, неравенството в доходите и стагнацията на заплатите могат да накарат хората да се чувстват по-малко сигурни, тъй като относителният им статус в икономиката намалява. Икономистите бихевиористи показаха, че "нашият статус в сравнение с други хора, нашето щастие, се извлича повече от относителни мерки и разпределение, отколкото от абсолютни мерки. Ако това е вярно, тогава капитализмът има проблем", казва Стенли.

В резултат на нарастващото неравенство, "хората имат по-малко доверие в институциите и изпитват чувство за несправедливост", според доклада на Еделман . Но въздействието върху живота на хората може да се задълбочи. Капитализмът в сегашния си вид унищожава живота на много хора от работническата класа, твърдят икономистите Ан Кейс и сър Ангъс Дийтън в книгата си „ Смъртта на отчаянието и бъдещето на капитализма“ . През "последните две десетилетия смъртните случаи на отчаяние от самоубийство, предозиране с наркотици и алкохолизъм нараснаха драстично и сега отнемат стотици хиляди американски животи всяка година", пишат те.

Финансовата криза 2007-2008 г. изостри тези проблеми. Кризата беше породена от прекомерна дерегулация и особено силно засегна работническата класа в развитите страни. Последващите спасявания на големи банки доведоха до негодувание и „спомогнаха за разрастването на ... поляризираната политика, която видяхме през последното десетилетие“, според Ричард Кордрей , първият директор на Бюрото за финансова защита на потребителите в САЩ (CFPB) и автор на Watchdog: How Protecting Consumers Can Save Our Families, Our Economy, and Our Democracy.

Либералните демокрации сега може да са в преломна точка, където гражданите оспорват днешните капиталистически норми с по-голяма политическа интензивност в световен мащаб.

Джей Патрис Макшери, професор по политически науки в Университета Лонг Айлънд в Ню Йорк, наблюдава тази промяна например в Чили. „Социалната мобилизация започна с повишаване на цената за пътуване с метро през октомври 2019 г., предизвиквайки широкообхватни протести, които събраха повече от един милион души на демонстрации“, казва тя. "Социалното движение разкри дълбоките източници на недоволство в Чили: утвърдено и нарастващо неравенство, непрекъснато нарастващите разходи за живот и екстремна приватизация в една от най-неолибералните държави в света."

Тези оплаквания могат да бъдат проследени до края на 20-ти век, когато авторитарното правителство на Чили въвежда конституционни реформи, които „институционализират икономическото и политическото господство на диктатурата и включват неолиберална рамка, която изтрива ролята на държавата в социалните и икономическите области. Това ограничава политическо участие, даде на [политиката] право непропорционална власт и постави ръководна роля на въоръжените сили ", пише Макшери в статия за Северноамериканския конгрес за Латинска Америка , организация с нестопанска цел, която проследява тенденциите в региона.

По същия начин движението „ Жълти жилетки “, което стартира във Франция през 2018 г., първоначално се отнасяше до увеличените разходи за гориво за пътуващи, но бързо се разшири, за да включи оплаквания, подобни на тези в Чили, цената на живота, нарастващото неравенство и искането правителството да спре игнориране на нуждите на обикновените граждани.

А в САЩ политическото движение, породило корупцията, може да се подхранва от икономическото неравенство, точно както и идеологията. Сред гласоподавателите, загубили поради глобализацията, администрацията на Тръмп спечели широка политическа подкрепа за по-затворените си подходи към глобалната търговия, включително оттегляне от Транстихоокеанското партньорство и ответни мита върху китайски, индийски, бразилски и аржентински стоки и услуги, внасяни в Съединените Щати. Дори съюзниците на САЩ бяха насочени към този дневен ред, включително Европа, Канада и Мексико.

Докато един от отговорите на недостатъците на капитализма в сегашната му форма е нациите да заемат отбранителна позиция, като се стремят да се защитят чрез свеждане до минимум на външните връзки, протекционизмът "е недалновиден, особено когато става въпрос за търговия", според Анахита Томс, ръководител на Международната търговска практика в Германия и Млад глобален лидер на Световния икономически форум. "Въпреки че може да донесе някои временни ползи, в дългосрочен план това застрашава глобалната икономика като цяло и заплашва да отмени десетилетия икономически напредък. От решаващо значение е да се поддържат благоприятни за инвестиции, отворени пазари", казва Томс.

Основно предизвикателство пред правителствата през XXI век ще бъде да измислят как да балансират тези дългосрочни ползи от световната търговия с краткосрочните вреди, които глобализацията може да донесе на местните общности, засегнати от ниски заплати или безработица. Икономиките не могат да се откъснат напълно от изискванията на демократичните мнозинства, които търсят работа, достъпни жилища, образование, здравеопазване и чиста околна среда. Както показват движенията на Чили, „Жълтите жилетки” и Тръмпизма, много хора искат промяна в съществуващата система, така че тя да отчита тези нужди, а не само да обогатява частни интереси.

В обобщение, може би е време да се преразгледа социалният договор за капитализма, така че той да стане по-обхващащ по-широк набор от интереси извън индивидуалните права и свободи. Това не е невъзможно. Капитализмът се е развил и преди и ако иска да продължи в по-дългосрочно бъдеще, той може да еволюира отново.

Бъдещето на капитализма

През последните години се появиха различни идеи и предложения, които имат за цел да пренапишат социалния договор на капитализма. Общото между тях е идеята, че бизнесът се нуждае от по-разнообразни мерки за успех, отколкото просто печалба и растеж. В бизнеса има " съзнателен капитализъм ", вдъхновен от практиките на така наречените "етични" марки. В политиката има " приобщаващ капитализъм ", застъпен както от Банката на Англия, така и от Ватикана, който се застъпва за оползотворяването на "капитализма за добро". А по отношение на устойчивостта има идеята за „ икономика на поничките “, теория, предложена от икономист и автор Кейт Рауърт, която предполага, че е възможно да се развива икономически като общество като същевременно остават в социалните и планетарните граници.

След това има моделът "Five Capitals", артикулиран от Джонатан Порит, авторът на „Капитализмът сякаш светът има значение“. Порит призовава за интегриране на пет стълба на човешкия капитал - естествен, човешки, социален, произведен и финансов капитал - в съществуващите икономически модели.

Един осезаем пример за това къде компаниите започват да възприемат "Five Capitals" е движението B-Corporation . Сертифицираните компании се подписват под законово задължение да разгледат „въздействието на техните решения върху своите работници, клиенти, доставчици, общност и околната среда“. Сега в редиците им влизат големи корпорации като Danone, Patagonia и Ben & Jerry's (която е собственост на Unilever).

Този подход става все по-разпространен, отразен в изявление за 2019 г., публикувано от над 180 корпоративни изпълнителни директори, предефиниращи " целта на корпорацията ". За първи път изпълнителните директори, представляващи Wal-Mart, Apple, JP Morgan Chase, Pepsi и други, признаха, че трябва да предефинират ролята на бизнеса по отношение на обществото и околната среда.

В тяхното изявление се предлага, че компаниите трябва да правят повече от това да доставят печалба на своите акционери. Освен това те трябва да инвестират в своите служители и да допринасят за подобряването на човешките, природните и социалните елементи на капитала, на които Порит се позовава в своя модел, а не единствения фокус върху финансовия капитал.

В скорошно интервю за Yahoo Finance за бъдещето на капитализма, изпълнителният председател на Best Buy, Хюбърт Джоли, каза, че „това, което се е случило, е, че в продължение на 30 години, от 80-те години наминалия век до първото десетилетие на настоящия, ние сме имали този особен фокус върху печалбите, които са прекомерни и са причинили много от тези проблеми. Трябва да се откъснеим малко от тези 30 години. Ако имаме възстановяване на бизнеса, това може да бъде и възстановяване на капитализма ... Мисля, че това може да се направи, това трябва да се направи. "

Нова посока

Преди повече от три десетилетия комисията Брундтланд на ООН пише в „ Нашето общо бъдеще “, че има достатъчно доказателства, че социалните и екологичните въздействия са от значение и трябва да бъдат включени в моделите за развитие. Сега е очевидно, че тези въпроси трябва да бъдат разгледани и в рамките на социалния договор, който е в основата на капитализма, така че той да бъде по-приобщаващ, цялостен и интегриран с основните човешки ценности.

В крайна сметка си струва да си припомним, че гражданите в една капиталистическа либерална демокрация не са безсилни. Колективно те могат да подкрепят компании, приведени в съответствие с техните убеждения, и непрекъснато да изискват нови закони и политики, които трансформират конкурентния пейзаж на корпорациите, така че те да могат да подобрят своите практики.

Когато Адам Смит наблюдаваше зараждащия се индустриален капитализъм през 1776 г., той не можеше да предвиди доколко той ще промени нашите общества днес. Оттук следва, че може да сме по подобен начин слепи за това как може да изглежда капитализмът след още два века. Това обаче не означава, че не трябва да питаме как може да се превърне в нещо по-добро в по-близкия срок. От него зависи бъдещето на капитализма и нашата планета.