Само няколко седмици след оправдателната присъда по обвинението, че е измамил ЕС с милиарди евро, бившият чешки министър-председател Андрей Бабиш се опитва да спечели президентските избори в страната си този уикенд. Последният му ход е: Гласувайте за мен и ще избегна война с Русия. Това е стратегия, която има за цел да представи милиардера като противоположност на неговия прозападен и проукраински съперник Петр Павел, пенсиониран генерал от армията, който някога е бил председател на военния комитет на НАТО.

Бабиш загуби само с малко първия тур на президентските избори на 13-14 януари, но изостава сериозно преди втория тур на изборите, който започва в петък. Според проучване на POLITICO Poll of Polls се очаква Бабиш да спечели само 42% от гласовете, докато Павел е на път да получи 58%. Сега Бабиш е в предизборен режим "всичко или нищо" и дори обещава да пренебрегне един от най-свещените принципи на НАТО - защитата на другите членове в случай на нападение, ако стане главнокомандващ на въоръжените сили на Чешката република. Запитан по време на телевизионен дебат миналата седмица дали Чешката република трябва да изпрати войници, ако Полша или някоя от балтийските страни бъдат нападнати, Бабиш категорично отхвърли идеята. "Не, със сигурност не", каза той.

"Искам мир, не искам война", продължи Бабиш. "В никакъв случай не бих изпратил нашите деца или децата на нашите жени на война". След дебата Бабиш се опита да даде "заден ход", настоявайки, че не е поставял под съмнение член 5 на НАТО, като заяви: "Просто не исках да си представя, че може да има Трета световна война. Ето защо политиците трябва да се стремят към мир и да избягват войната". По-широката насока на кампанията на Бабиш е да всява страх от война между НАТО и Русия, като в същото време се позиционира като непримирим към безразсъдния Запад - подобно на своя приятел, унгарския министър-председател Виктор Орбан.

"Той не може да спечели повече гласове, като води позитивна кампания - затова се опитва да апелира към най-ниските страсти като страха от война. По този начин той засилва кремълската пропаганда", казва политическият анализатор Милош Грегор. Преди втория тур на президентските избори чешката провинция е облепена с билбордове, финансирани от Бабиш - политикът и олигарх е един от най-богатите граждани на страната. "Няма да въвлека чехите във война", гласят плакатите. "Аз съм дипломат, а не войник". Това е значителна промяна в тона спрямо първия тур, когато маркетинговият екип на Бабиш избра спокойна кампания, която се фокусира върху статута му на бивш правителствен ръководител - той беше премиер от 2017 до 2021 г. Бабиш дори се похвали в Twitter с "приятелството" си с френския президент Еманюел Макрон, с когото се срещна в Елисейския дворец на 10 януари, три дни преди първия тур на изборите.

Но тези опити за надпартийно държавническо поведение бяха изоставени веднага след като излязоха резултатите от първия тур. Павел победи Бабиш с минимална разлика от по-малко от половин процентен пункт в конкуренция с други девет кандидати. Докато Бабиш има малко източници на нови гласове, Павел успява да привлече поддръжниците на либералните кандидати, които отпаднаха след първия тур. Това накара Бабиш да предприеме серия от атаки срещу Павел, за да срине доверието в него. Бабиш извади на показ бившето членство на Павел в Комунистическата партия на Чехословакия и го обвини, че е комунистически таен агент като бившия агент на КГБ Владимир Путин, както и че е подстрекател към война - нещо, което беше използвано от проруските сайтове за дезинформация. Но Бабиш не спомена, че през 80-те години на миналия век също е бил член на Комунистическата партия и агент на комунистическата тайна полиция ŠtB - нещо, което той винаги е отричал, но което беше опровергано от словашкия Конституционен съд през 2017 г.

В настоящата кампания Бабиш има подкрепата на действащия президент Милош Земан, също бивш член на комунистическата партия отпреди 1989 г., но срещу него се изправи министър-председателят Фиала. Ако се съди по данните от социологическите проучвания, кампанията - с нейния подтекст за сблъсък на цивилизациите - е намерила отклик сред чешките избиратели. Избирателната активност на първия тур беше 68,2% - най-високата в историята на президентските избори, и се очаква да надхвърли 80% на втория тур този уикенд, според проучване на социологическата агенция "Медиана".

61-годишният Павел е силно прозападен и подкрепя Украйна срещу Русия; подкрепата му за приемането на еврото от Чешката република и за гей браковете му спечелиха симпатии сред либералните избиратели. Що се отнася до членството му в Комунистическата партия, на своя уебсайт той признава, че това е било грешка, но обяснява, че е "роден в семейство, където това се е считало за нормално". По време на едногодишната си кампания за най-високия пост в страната той изтъква военния си опит. През 90-те години на миналия век той служи в мироопазващата мисия на ООН UNPROFOR в бивша Югославия, където ръководеното от него подразделение спасява обсадени френски войници от плен. От 2012 г. до 2015 г. ръководи генералния щаб на чешката армия и служи като военен съветник на правителството.

"Той се представя като дипломат и военен герой, който ще гарантира, че Чешката република ще се справи с всяка ситуация", казва Грегор, професор по политически науки в университета "Масарик" в Бърно. Двамата се борят за пост, който до голяма степен е церемониален, но все пак може да окаже влияние върху посоката на развитие на страната. "Трите най-важни политически фигури след 1989 г. - Вацлав Хавел, Вацлав Клаус и Милош Земан - станаха президенти. И всички те разшириха границите на длъжността, както е определена в конституцията", казва Ладислав Мрклас, политически анализатор.

Това "разтягане" доведе до смесени резултати. Хавел, драматург и комунистически дисидент, остава национална икона, след като помогна на Чехословакия да премине от комунизъм към демокрация без кръвопролития. Евроскептикът Клаус не помогна страната да влезе в еврозоната. Междувременно Земан, който заема поста, през 10-те си години като президент многократно е блокирал политически назначения, което понякога парализираше чешката политика.

-------------------------------------------------------------------------------

Кетрин Йохецова, „Политико”