Убийството на руския военен блогър Владлен Татарски привлече вниманието в световен мащаб. Как войната донесе популярност на този вид пропагандисти и на кого се подчиняват те?

Убийството в Санкт Петербург на военния блогър Владлен Татарски, разпространяващ прокремълска пропаганда, привлече голямо внимание към феномена на т.нар. "Z-военни кореспонденти", пише Кирил Букетов в коментар за "Дойче веле". Как се появяват те и по какво се различават от обикновените руски пропагандисти от държавните телевизии?

Методите на пропагандата са едни и същи

"Военните кореспонденти" в Русия могат условно да бъдат разделени в две категории: едните са журналисти и блогъри, работещи за официалната руска пропаганда; другите просто хващат телефона, създават си канал в Телеграм и започват да разказват за ситуацията на фронта в Украйна. Но при това заемат ниша - те са по-радикалните хроникьори на войната.

"Докато по федералните канали се опитват да замажат случващото се, те пишат за корупцията в армията, изказват се неласкаво за Путин и т.н. Те правят това първо, защото нерядко са непосредствени участници във войната от 2014-а година и са наясно със ставащото. Второ - техните абонати са основно хора, които също разбират какво става по места и които не могат да бъдат подведени с фразата "всичко върви по план", казва журналистката Маша Борзунова.

Дори официалните "военни кореспонденти" на Кремъл в личните си канали в Телеграм си позволяват малко повече, отколкото може да бъде казано по телевизора - започвайки от обидите към украинския народ и завършвайки с по-близкия до по-младите хора жаргон, нерядко стигащ до нецензурност. "Пропагандата на "военните кореспонденти" е по-конкретна и по-критична", констатира политологът Дмитрий Орешкин.

При това обаче не може да се каже, че пропагандните методи на руските "военни кореспонденти" се различават особено от кремълските лъжи. Много от тях използват откровени измислици и фейкове. Така например в канала WarGonzo (с над 1,2 милиона абонати в Телеграм) бе разпространен инсцениран сюжет за унищожаването на украински безпилотници, а прокремълският "военен кореспондент" Дмитрий Стешин разказа за уж намерените в Украйна биолаборатории.

Миналото на "военните кореспонденти"

Най-интересната група "военни кореспонденти" са самоуките журналисти. За разлика от кореспондентите на федералните медии те не получават заплата от Кремъл, затова не се ограничават в изразните си средства, а и често се поддържат един друг. "По-рано те са били известни в определени тесни кръгове, но сега броят на абонатите им се е увеличил неимоверно. От началото на войната те станаха много по-популярни", посочва Маша Борзунова. Така например каналът Vоенкор Котенок Z е увеличил абонтатите си от 20 000 на 420 000, а каналът на военния кореспондент Сладков от 30 000 е стигнал почти до милион.

Татарски е особено ярък пример за това как изглежда типичната кариера на прокремълския "военен кореспондент". През 2014-а година той е в затвора за въоръжен грабеж на банка, бяга оттам и се присъединява към воюващите в Донбас проруски сепаратисти. Няколко години по-късно решава да стане "военен кореспондент", блогът му няма голям успех преди войната, но след началото на бойните действия Татарски се сближава с Кремъл, където споделя философията си "ще убием когото трябва".

Военните кореспонденти нямат политическо влияние

Основната причина за успеха на "военните кореспонденти" в информационното пространство е търсенето на данни "от местата на събитията", които се различават от официалната пропаганда, посочват и Борзунова, и Орешкин. "Има милиони хора, на които им е интересно конкретно какво става на бойното поле, а не обобщени разкази за това как ни е нападнал коварният Запад", описва аудиторията политологът Дмитрий Орешкин.

Въпреки многобройната, радикално настроена аудитория, реалното влияние на "военните кореспонденти" върху войната и политиката в Русия не е голямо, казват пред ДВ експертите.