Сергей Гуриев, един от водещите руски икономисти в миналото, ректор на Руската икономическа школа, преди 10 години неочаквано бяга във Франция, където днес е професор по икономика и заместник-ректор на парижкия Институт за политически изследвания. Гуриев се занимава с проучвания на авторитарните режими. В интервю за Дойче Веле (dw) той обяснява защо западните санкции не са довели до макроикономическа катастрофа в Русия и прогнозира какво ще се случи със страната, след като Владимир Путин си тръгне.

На въпрос докога ще може Путин да финансира войната на фона на икономическите проблеми и военните неуспехи, Гуриев отговаря: "Зависи от много фактори. Путин вече се сблъска със сериозни финансови ограничения и сега среща трудности с финансирането на войната. Но той има спестени ресурси, включително от миналата година, когато Западът замрази активите на Руската централна банка, но продължи да купува руски нефт и газ, давайки пари на Путин. Руската централна банка успя да се справи с инфлацията, с изтичането на капитали и фактически избегна макроикономическия колапс. Но руската икономика се намира в рецесия, а качеството и равнището на живота на руснаците значително спаднаха.

Същевременно виждаме, че например за последните шест месеца линията на фронта фактически не се е променила - това също е влияние на икономическите санкции. Те ограничават възможностите на Путин да избива украинците.

В конкретния случай бих казал, че войната ще продължи дотогава, докато Путин е на власт. Но още колко украински войници ще бъдат убити, колко още градове ще бъдат разрушени - ще зависи от това колко пари ще му позволим да получи."

Според професора по икономика Путин винаги е бил корупционер и е управлявал обкръжението си като шеф на мафията. "Затова още щом дойде в Кремъл, започна да си строи дворец в Геленджик, т.е. той не е строител на империя, по-скоро е строител на дворци, което е нещо съвсем друго. С времето обаче той разбра, че за да охранява дворците си, които са около 20, трябва да създаде наратив за възстановяването на съветската империя. И ако повтаряте това в продължение на десет години, в края на краищата и самите вие започвате да му вярвате.

Но той всъщност започна с идеята: "Живей и позволи и на другите да живеят". Мислеше си, че ще си строи дворци, но може би икономическият растеж ще бъде толкова силен, че всички ще се примирят както с неговата корупция, така и с централизацията на властта. Но в крайна сметка, когато икономическият растеж спря, той разбра, че му трябва нов наратив. Именно във връзка с новия наратив бе анексиран Крим. Путин един вид каза на руснаците: "Да знаете, че доходите ви няма да растат, но пък ще бъдете част от империя".

Именно този бе изборът на Путин - да не извършва реформи, да не се бори с корупцията, да не позволи държавата да стане прозрачна и добре управляема. Той анексира Крим, зае антизападни позиции и започна постепенно да увеличава нивото на репресиите, обяснява професорът.

На въпрос колко дълго може да удържи властта Путин и какво ще стане след това, Сергей Гуриев​​​​​​​ отговори, че системата е построена около личността на Путин - той дава на хората от своето обкръжение да разберат, че не могат да функционират без него. Респективно - когато Путин някой ден си отиде, а той е смъртен човек и вече не е млад, системата ще трябва да се промени. Но как? "Те отначало ще се опитат да координират действията си помежду си, но накрая ще видят, че нямат истинска подкрепа от населението. Оттам нататък, за да я получат, или ще установят нещо от типа на севернокорейския режим с най-жестоки репресии, или ще им дотрябва икономически разцвет, а за него ще им се наложи да водят преговори със Запада и с Украйна за сваляне на санкциите. Така че, ако Путин си отиде, ще видим нещо като една нова перестройка."

Дали Путин ще умре, дали ще го убият или ще го отстранят от властта? Въпросът е сложен. Недемократичните режими се променят непредсказуемо, убеден е руският експерт.

Заглавието е на Faktor.bg