Още през 2014 г. Обама твърди: "Джо би бил великолепен президент. Той е добре запознат с работата и знае как да различава истински важните неща от по-маловажните“.

Имайки предвид, че Байдън е вицепризидент именно в администрацията на бившия президент Барак Обама, можем да предположим, че има резон в думите му. Но дали това е така, ще преценим ако се запознаем малко по-отблизо с личността, мирогледа и амбициите и на кандидата за президент, който ще се изправи срещу Доналд Тръмп на 3 ноември 2020 година. И така, кой е Джоузеф Байдън?

Джоузеф Байдън е заклет демократ, вицепрезидент в администрацията на Барак Обама и бивш сенатор от щата Делауеър.

Той е роден на 20 ноември 1924 в град Скрентън, щата Пенсилвания, в англо-ирландско католическо семейство. Учи в училището „Света Елена“ в Уилмингтън и академията „Арчмър“ в Клеймонт. В юношеството и младостта си Байдън страда от заекване, но го преодолява посредством дълги часове рецитиране на поезия пред огледало.

Джоузеф Байдън завършва университета в Делауеър през 1965, където специализира история и политология, а по-късно през 1968 и юридическото училище на Сиракузкия университет в щата Ню Йорк. Същата година защитава докторат по право.

На следващата 1969 Байдън започва правната си практика в Делауеър. До 1972 работи като адвокат в управлението за държавни защитници в град Уилмингтън, а след това основава собствена юридическа кантора "Байдън енд Уолш".

От 1970 до 1972 е консултант в Ню Касъл в щата Делауеър.

През 1972 едва на 30-годишна възраст е избран за сенатор и става петият най-млад законодател в историята на САЩ. Като сенатор той се концентрира върху изтеглянето от Виетнам, околната среда, гражданските права и „промяната“. Байдън е преизбиран за сенатор през 1978, 1984, 1990, 1996 и 2002. Той също така е най-дългогодишният сенатор от щата Делауеър.

В Сената Байдън оглавява юридическата комисия, влиза в състава на комисията по международни въпроси, където ръководи подкомисията по европейски въпроси. Той се откроява сред сенаторите с това, че пътува до работното си място с държавната железница и с това, че е на дъното на таблицата по лично богатство, оценявано на $100 000-$150 000.

Демократът участва в президентска надпревара за трети път. За пръв път през 1987, когато е смятан за доста силен кандидат, но е обвинен, че е плагиатствал от речта на лидера на британските лейбъристи Нил Кинък, което проваля кампанията му. За втори път сенаторът обяви кандидатурата си в края на януари 2007, но година по-късно, след като получава само 1% от делегатите в щата Айова, отново се оттегля.

На 23 август 2008 тогавашният все още кандидат за Белия дом Барак Обама избира Байдън за свой подгласник. На 20 януари 2009 той става официално вицепрезидент на САЩ.

Джо Байдън има репутацията на силен дипломат и решителен международен лидер. През 1974 г. списание "Тайм" го включва в своя списък "200 лица на бъдещето, които ще изграждат историята".

Байдън има два брака, след като първата му съпруга и 13-месечната им дъщеря загиват в автомобила катастрофа през 1972. Той има двама синове от първия брак и дъщеря от втория. През 2015 година големият син на вицепрезидента на САЩ Джо Байдън - Джоузеф "Бо" Байдън, почина на 47-годишна възраст от рак на мозъка. Байдън-младши, който в годините 2006-2015 беше главен прокурор на щата Делауеър, страдаше от тежкото заболяване дълго време.

Koгaтo oфициaлнo oбяви yчacтиeтo cи в пpeзидeнтcĸaтa нaдпpeвapa пpeз 2020 г., Джo Бaйдън зaяви, чe ce зacтъпвa зa двe нeщa – paбoтницитe, „изгpaдили тaзи дъpжaвa“, и цeннocтитe, ĸoитo мoгaт дa пpeoдoлeят нeйнитe paздeлeния.

Кандидатът на Демократическата партия възнамерява, ако спечели изборите, да подкрепи американската полиция и обвинява настоящия държавен глава в стемежа му да ограничи финансирането на правозащитните органи в страната. Напротив, мисля, че полицията има нужда от повече помощ, заявява Байдън. Става въпрос за защита на жилищните райони и хората, добави той. Демократът се застъпва за по-голяма прозрачност при разпределението на работата на правоприлагащите органи и ясно очертаване на правомощията на длъжностните лица, отговорни за този въпрос.

Байдън обещава да премахне расизма в американското общество и да създаде равни условия за финансови успехи.

Демократът обвинява президента Тръмп за несправяне с коронавирусната криза. Байдън заяви, че ако бъде избран за президент, ще наложи ваксините срещу коронавирус да бъдат безплатни за всички американци като част от националната стратегия за „изпреварване на този вирус“.

"Щом получим безопасна и ефективна ваксина, тя трябва да бъде безплатна за всички, независимо дали сте застраховани или не", каза Байдън в реч, в която представи плана си за реагиране на пандемията.

Зa дa ce cпpaви c нeпocpeдcтвeнoтo въздeйcтвиe нa ĸopoнaвиpycнaтa ĸpизa, Бaйдън oбeщa дa пoxapчи "ĸaĸвoтo e нeoбxoдимo" зa oтпycĸaнe нa зaeми зa мaлĸия бизнec и yвeличaвaнe нa диpeĸтнитe пapични плaщaния нa ceмeйcтвaтa.

Джо Байдън също обвинява администрацията на президента Доналд Тръмп за "престъпните" разделения на семействата на мигранти на границата на САЩ с Мексико.

Дpyг ĸлючoв мoмeнт oт пoлитиĸитe мy, ĸoйтo ce paзличaвa знaчитeлнo oт тoзи нa Дoнлaд Tpъмп, e пoзициятa oтнocнo oĸoлнaтa cpeдa. Бaйдън cмятa, чe измeнeниeтo нa ĸлимaтa e eĸзиcтeнциaлнa зaплaxa и зaяви, чe щe cъбepe ocтaнaлия cвят, зa дa дeйcтвa пo-бъpзo зa oгpaничaвaнe нa eмиcиитe.

Байдън обвинява Тръмп, че е причинил загуба на доверие и уважение към американската дипломация на международната сцена.

Джо Байдън е дългогодишен член на Сенатската комисия по външни отношения. В отговор на отказа на Конгреса на САЩ да ратифицира договора SALT II, подписан от съветския лидер Леонид Брежнев и президента Джими Картър през 1979 г., Байдън по своя инициатива се среща с министъра на външните работи на СССР Андрей Громико, информира го за американските тревоги и интереси и осигурява няколко промени, които вземат предвид противопоставянето от страна на Комисията по външни отношения.

В речта си в университета в Ню Йорк през 2019 г. Байдън заяви: „Според мен, външната политика в действителност е вътрешна политика, а вътрешната политика е външна политика. Те са дълбоко свързани”. Той добави, че сигурността на САЩ е пряко зависима от това да има „най-силната възможна мрежа от партньори и съюзници, които да работят един с друг“.

Байдън, който е от ирландски произход, иска да установи по-тесни отношения с определени държави и особено с Франция. Той се обяви за връщането на Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (TTIP) като партньорство срещу Китай по отношение на 5G. Гърците се ползват с пълната подкрепа на Байдън, който познава добре нуждите им и се старае да решава проблемите им.

Що се отнася до Русия, позицията му е, че Путин атакува западната демокрация и се опитва да отслаби НАТО. Байдън е привърженик на създаването на специална комисия за разследване на атаките на Русия срещу американската демокрация и оказване на по-голям натиск върху Русия с помощта на НАТО и Европейския съюз.

По отношение на предполагаемата намеса на Русия в изборите през 2016 г. Тръмп уверява, че няма по-строг от него, когато става въпрос за наказване на Русия, докато Байдън обвинява Тръмп, че е „марионетка“ на руския президент Владимир Путин .

Кандидатът за президент на САЩ от Демократическата партия Джо Байдън обеща на Русия, че ще има последици заради намесата ѝ във вътрешните работи на страната.

Американското разузнаване подозира Русия, Китай и Иран в желание да се намесят в президентските избори в Съединените щати, като Москва категорично отхвърля каквато и да е намеса.

Байдън смята, че в момента Русия представлява най-голямата заплаха за САЩ на международната сцена.

"Вярвам, че в момента Русия е най-голямата заплаха по отношение на подкопаването на нашата сигурност и съюзи", каза той. "Второ, вярвам, че Китай е най-големият ни конкурент".

Съветниците на Байдън приемат, че Китай е "авторитарен режим, който подкопава интересите на САЩ", администрацията на Тръмп уверява, че ще продължи политиката за намаляване на зависимостта си от Китай чрез мита.

Байдън подкрепя военно обграждане на Китай и разработване на съюзи със страни от региона, но уточнява, че е отворен за работа с Китай по глобални въпроси, за създаване на съюз срещу Китай чрез вдигане на митата за Япония, Южна Корея и Европа и за поддържане на по-малко агресивна реторика.

По същия начин Байдън защитава връщането на Вашингтон към многонационални споразумения, аргументирайки, че оттеглянето от организациите на ООН само отваря пространство за Китай на международната сцена.

Президентът на САЩ смята, че Китай е заинтересован да спечели демократичния кандидат Джоузеф Байдън.

"Китай провежда мащабна дезинформационна кампания, защото наистина иска сънливият Джо Байдън да спечели президентската надпревара. Тогава те могат да продължат да ограбват САЩ, както правеха десетилетия, докато не дойдох", написа американският лидер на своята страница в Tуитър.

Определяйки наказателните мита от Тръмп срещу Китай като самостоятелно решени и нередни, се очаква Байдън да предприеме по-глобалистичен подход, като намали митата за някои продукти и наложи санкции в съответствие с международните търговски правила. Критикувайки търговския договор през януари, той подчерта, че Китай е най-големият победител. Очаква се той да активизира военноморските активи на САЩ в Азиатско-Тихоокеанския регион и да установи по-тесни връзки с Индонезия, Япония, Южна Корея и Австралия. Той заяви, че ще се бори срещу преследването на 1 милион мюсюлмани в Китай и че Вашингтон смята, че Съветът за сигурност на ООН ще осъди Китай.

За Тръмп арабските страни от Персийския залив са пазар за оръжейната му индустрия, докато Байдън подчертава важността да не се пренебрегват нарушенията на правата на човека в тези страни.

През 1991 г. Байдън гласува против резолюцията за Войната в Персийския залив. През 2002 г. заявява, че Саддам Хюсеин е заплаха за националната сигурност и няма друг избор, освен заплахата да бъде елиминирана. Той гласува в подкрепа на резолюцията за нахлуването на САЩ в Ирак, по-късно определяйки гласа си като „грешка“, но след това предлага резолюции за промяна на американска стратегия. Байдън е водещ застъпник на идеята за създаването на хлабава федерация от етнически държави на кюрдите, шиитите и сунитите в Ирак. През септември 2007 г. Сенатът приема незадължаваща резолюция в подкрепа на подобен план. Политическото ръководство на Ирак отхвърля такова предложение като де факто разделяне на страната, а американското посолство в Ирак се дистанцира от идеята.

Байдън твърди, че оттеглянето от ядрената сделка с Иран е грешка и посочва международната коалиция като инструмент за натиск върху Иран, а не едностранна намеса. По отношение на Иран Байдън е привърженик на връщане към ядрената сделка – тоест, на прилагането на мека сила спрямо Иран, но е категорично против производството на ядрено оръжие там. Според него, убийството на генерал Касем Солеймани е обтегнало отношенията с Иран.

Относно Сирия Байдън смята, че терористичните (според Турция) Отряди за защита на населението YPG/PKK трябва да бъдат подкрепени и че решението на САЩ да изтеглят войските си от Сирия е погрешно, тъй като това само подхранва хуманитарната криза и увеличава потенциалните печалби на терористите от Ислямска държава

Байдън не изпитва топли чувства към Саудитска Арабия, която е отговорна за убийството на саудитския дисидент и журналист Джамал Хашоги и за гражданската война в Йемен.

Що се отнася до изтеглянето на американските войски, Байдън смята, че това трябва да се направи, докато "ситуацията позволява".

Изненадващо, Байдън подкрепя стратегията на Тръмп за израелско-палестинския конфликт и дори твърди, че той също е допринесъл за нормализирането на отношенията между Израел и някои от страните от Персийския залив.

Демократичният кандидат посочва, че ще напусне посолството на САЩ в град Йерусалим, че ще отвори Генерално консулство в Йерусалим за палестинската власт, че ще отвори отново офиса на Вашингтон на Организацията за освобождение на Палестина и че ще възобнови помощта за Палестина.

Байдън редовно пътува до Балканите през 90-те години, застъпва се вдигането на оръжейното ембарго и обучението на босненските мюсюлмани, разследването на военни престъпления и военни удари на НАТО. Според Байдън на среща с югославския президент Слободан Милошевич той го нарича „военнопрестъпник“, макар някои от присъстващите на срещата да не си спомнят такова изказване. В автобиографичната си книга „Promises to Keep“ Байдън се описва като водеща фигура в определянето на американската политика за Балканите, съществено спомагайки за убеждаването на президента Бил Клинтън да се намеси с военна сила във войната в Босна и Херцеговина, но според служители в Конгреса, както и записите на гласуванията и речите му, ролята му не е била ключова. Байдън нарича приноса си в определянето на политиката на САЩ спрямо Балканите „най-гордият момент в обществения ми живот“, наред с работата си по приемането на Закона против насилие срещу жените. Той призовава за разширение на НАТО преди това да е станало модерно.

В отношенията между Турция и САЩ Байдън призовава администрацията на Тръмп да окаже натиск върху Турция във връзка с кризата в Източното Средиземноморие и ескалацията на напрежението с Гърция.

По същия начин Байдън критикува повторното отваряне на „Света София“ като джамия.

Той е против съхраняването на ядрено оръжие във военновъздушната база „Инджирлик“.

Обяви се против военните операции на Турция в Сирия и заяви, че САЩ са предали Отрядите за защита на населението YPG/PKK. Направи изявления, че се опасява за свободата на медиите и правата на човека в Турция. Подчертава, че Турция трябва да бъде изолирана заедно със своите съюзници в Източното Средиземноморие. Обяви се за изтеглянето на руските ракети С-400 от Турция, като заплаши, че в противен случай ще последват санкции. Не излезе с позиция относно групата на гюленистите (FETÖ) или екстрадицията на нейните членове в Турция и по време на дейността му като вицепрезидент по този въпрос не е направено нищо. Заяви, че ще признае т. нар. арменски геноцид.

В свое интервю за „Ню Йорк Таймс” през януари Байдън заяви ясно, че САЩ трябва да се намесват във вътрешната политика на Турция и да оказват подкрепа, вземайки определена страна, подобно на действията на Вашингтон в миналото.

Ако Тръмп спечели изборите отново, отношенията между Турция и САЩ ще останат почти същите. Ако Байдън спечели, комуникацията няма да е лесна и ще се появят някои нови проблеми, но връзките няма да бъдат прекъснати изцяло.

Наскоро „Уолстрийт Интернешънал“ писа за, както го нарече, „злощастното поведение на Джо Байдън към Сърбия по време на конфликта през 1999 г.“ В продължение на 78 дни самолети на НАТО безмилостно бомбардират цели в Сърбия в подкрепа на албанските бунтовници, нарушавайки Устава на ООН и без съгласието на Съвета за сигурност на ООН, според „Уолстрийт Интернешънал“.

Сърбите не са забравили ентусиазираната подкрепа на Байдън за бомбардировките, извършени главно върху цивилни цели, причинявайки масови жертви и сериозно повредена инфраструктура, пише изданието.

Мнозина вярват, че използването на обеднен уран в боеприпаси във войната в Косово е причината за високите нива на левкемия в региона днес. Още по-лошо, през 2008 г. Сърбия е с най-висока смъртност от рак на гърдата.

„Много сръбско-американски граждани възприеха политиката от ерата на Байдън спрямо Сърбия като шамар, като се има предвид, че двете страни са съюзници и в двете световни войни", твърди статията. Тя заявява, че това е рязък контраст с 28 юли 1918 г., когато президентът на САЩ Удроу Уилсън нарежда да се вее сръбското знаме над Белия дом в знак на американска солидарност със сръбския народ през Първата световна война. Към днешна дата само шепа държави са имали тази чест, посочва вестникът.

Там, където Байдън не успя с някои сърби, президентът на САЩ Доналд Тръмп успя с други, посочва списанието, добавяйки, че след 2008 г., когато сръбската провинция Косово и Метохия едностранно обяви независимост, между Сърбия и нейната отцепила се провинция настъпи застой, който беше прекъснат от преговорите, водени от Тръмп в Белия дом.

По-рано лидерът на най-голямата опозиционна партия в Косово, Движение „Самоопределение“ и бивш премиер на Косово Албин Курти, призова албанците, живеещи в САЩ, да гласуват за номинирания от демократите Джо Байдън на президентските избори на 3 ноември.

Албано-американският вестник, „Илирия прес“публикува неразкрита електронна комуникация между кампанията и албанската общност, обобщена като „писмото на Байдън-Харис“. Визията на Джо Байдън за отношенията на САЩ с Косово и Албания ще обърне „дисбалансирания подход на администрацията на Тръмп към Косово и Сърбия, възстановявайки справедливостта и равенството в отношенията и работейки за по-голямо сътрудничество“. Според информацята, Байдън възнамерява да работи с Европейския съюз за съживяване на диалога между Косово и Сърбия с цел „цялостно уреждане между двете страни, което зачита териториалната цялост на Косово и постига пълно взаимно признаване“. Байдън настоява справедливостта за военни престъпления да се търси без страх и благосклонност. Той ще изисква пълна и бърза отчетност за всички изчезнали лица. Либерализацията на визовия режим в Шенгенското пространство е друг въпрос, споменат в „списъка със задълженията“на Байдън във връзка с Косово. Той ще насърчи ЕС да предостави безплатен визов режим за Косово. По отношение на Албания в писмото се казва, че двустранните отношения ще бъдат укрепени, за да се гарантира, че Албания остава силен съюзник на НАТО. Фокусът ще бъде върху разширяването на икономическите и търговските отношения между двете страни и провеждането на честни разговори за демократичните ценности. Байдън обещава да подкрепи Албания по пътя й към членство в ЕС.

„Това означава да помогнем на Албания да извърши трудните реформи - включително в областта на върховенството на закона, борбата с корупцията и съдебните и изборните реформи - необходими за напредък. То също така включва работа, за да се гарантира, че вратите на ЕС остават отворени за страни като Албания, когато те са готови“, се казва в писмото.

„От 90-те години на миналия век Джо Байдън е непоклатим привърженик на албанците на Балканите. Той беше сред първите, които заклеймиха сръбския фашизъм в ерата на (Слободан) Милошевич, който призова за намеса на САЩ в Босна и след това в Косово, който призова за преследване на сръбски военни престъпници и подкрепи независимостта и признаването на Република Косово“, каза Курти.

Според лидера на косовската опозиция „албанците имат само един истински приятел и един доказан съюзник, а това са Байдън и Демократическата партия“.

По отношение на Северна Корея, Байдън обуславя всеки диалог с азиатската държава с приемането на предварителните условия на САЩ, предпоставки, които Байдън не изяснява.

С обиди и обвинения отношенията между Ким Чен Ун и Доналд Тръмп имаха своите върхове и спадове. Американският президент обаче никога не е предизвиквал в Северна Корея омразата, която тя изпитва към Джо Байдън, който според нея е "бясно куче", което трябва да бъде "бито, докато не умре".

Пхенян изпитва силна омраза към Джо Байдън заради ролята му в управлението на Обама и доктрината му за "стратегическо търпение" по отношение на Северна Корея. Идеята на тази доктрина беше да не се води какъвто и да било диалог със севернокорейския режим, докато той не направи отстъпки.

Републиканският сенатор Ранд Пол от Кентъки изрази загриженост, че кандидатът за демократичен президент Джоузеф Байдън, ако спечели предстоящите избори, би могъл да отключи нови войни с участието на САЩ.

Президентът Тръмп е първият от цяло поколение президенти, който се стреми да сложи край на войните, вместо да започне нови, каза той на 25 август на републиканския национален конгрес. Сравнете това с чудовищния опит на Джоузеф Байдън, който непрекъснато призовава за нови войни. Джоузеф Байдън гласува да започне войната в Ирак, която президентът Тръмп отдавна нарича „най-лошата геополитическа грешка на нашето поколение", подкрепи войните в Сърбия, Сирия, Либия. Джоузеф Байдън ще продължи да пролива кръвта ни и да харчи парите ни. Президентът Тръмп ще върне героите си у дома, убеден е сенаторът.

По-рано Тръмп многократно заявява, че САЩ възнамеряват да прекратят политиката на "безкрайните войни" и се стремят да установят партньорства със страните по света, вместо да си съперничат.

Бившият генерален прокурор на Украйна Виктор Шокин заяви, че е имало опит за отравянето му в Гърция и той не изключи в това да е замесен предишният американски вицепрезидент.

По това време Шокин е разследвал за корупция украинската частна газова компания „Буризма”, където като консултант бе назначен Хънтър Байдън, синът на Джо Байдън. При посещението си в Украйна като вицепрезидент Байдън-старши е настоявал от президента Петро Порошенко да уволни Шокин уж за корупция, в противен случай Украйна нямало да получи заем от $1 млрд от МВФ, който е командван от САЩ. Противниците на Байдън в САЩ подозират, че той е търсил разправа с Шокин в полза на сина си. Участието на сина му в украинска фирма е конфликт на интереси, защото Байдън е отговарял за Украйна в администрацията на Барак Обама.

Републиканецът Майк Пенс поиска до изборите Байдън да даде разяснение за скандала със сина му за възможната намеса на баща му към доходите и кариерата му в Украйна и Китай. „Американският народ е в правото си да знае на какво са били способни Джо Байдън и неговото семейство", каза Пенс, напомняйки, че последните три години водещите американски медии организираха истински „лов на вещици” на президента Доналд Тръмп. Пенс наблегна на това, че компрометиращите демократа събития са станали, когато той е бил вицепрезидент на САЩ.

Той мотивира въпросния срок за обясненията на Байдън с вероятността, че при евентуалното му избиране за президент на САЩ той ще се постарае да увеличи броя на демократите във Върховния съд и да не допусне разследване срещу сина си.

Изтекла кореспонденция доведе до предположения, че Байдън-младши може да е организирал среща между баща му, докато е бил вицепрезидент, и представител на украинската енергийна компания „Burisma Holdings“, в чието управление е влизал синът. Компрометиращата кореспонденция свидетелства също за наличието на финансови връзки между семейството на бившия вицепрезидент на САЩ и китайски компании. На фона на това е меко казано странно изчезването преди броени дни на класифицирани документи за сина на кандидата за президент. Изпратени по пощата в понеделник от Ню Йорк до Лос Анджелис, във вторник службата за доставка информира „Фокс Нюз“, че пакетът е отворен и в него няма нищо.

Съществуват снимки и видеоклипове, които показват Байдън в това, което някои смятат за неподходяща близост с жени и деца, включително целувки и докосвания.

На 29 март 2019 г. бившата председателка на парламента на щата Невада Люси Флорес заяви, че Байдън я докосва без нейното съгласие на митинг на кампания през 2014 г. в Лас Вегас. В списание в Ню Йорк Флорес пише, че Байдън е отишъл зад нея, сложил ръце на раменете ѝ, помирисал косата ѝ и целунал задната част на главата, добавяйки, че начинът, по който я е докоснал, е интимен, запазен за близки приятели, семейство или романтични партньори – и се е чувствала безсилна да направи нещо по въпроса. Говорителят на Байдън съобщава, че той не си спомня случая.

Два дни по-късно Ейми Лаппос, бивш помощник на конгресмена Джим Химес, казва, че Байдън я докосвал по неподходящ начин, като търкал носа си с нея в Гринуич през 2009 г. На следващия ден още две жени излизат с обвинения за непристойно поведение. Кейтлин Карузо казва, че Байдън е поставил ръка на бедрото ѝ, а Д.Дж. Хил твърди, че той е прокарал ръка от рамото ѝ надолу по гърба. Али Кол, Софи Карасек и Вейл Конерт-Яунт в началото на април казват пред „Вашингтон пост“, че Байдън ги е докосвал по начини, които са ги карали да се чувстват неудобно.

През април 2019 г. Байдън се извинява, че хората не са разбрали поведението му, но твърди, че намеренията му са били почтени; той продължава да настоява, че не съжалява за нищо, което някога е правил, което кара критиците да го обвиняват в изпращане на смесени сигнали.