проф. Ивайло Дичев, Дойче Веле

Празниците били загубили смисъла си и българинът знаел само да яде и пие. Но чакайте, дали пък не грешим? Дълго време църквата не е била наясно кога се е родило детето Исус, пуританите са забранявали честването на Рождество, да не говорим за историците, които се съмняват дали е съществувал такъв земен персонаж. Още по-сложно е положението с Новата година, която зависи от конвенцията за мерене на времето и например за китайците започва с второто новолуние след зимното слънцестоене. Смисълът на празника е в припомнянето на ценностите, които крепят общностите, в които участваме. Трябва да споделим нещо хубаво с близките си. И понеже това отдавна не е просто тлъстото месо, празнуването днес все повече се измества към пазаруването. За радост на търговците, които впрочем по това време ни обсипват с рекламни поздравления-подкани. Не забравяме и туризма, който предлага на по-заможните всевъзможни екзотични дестинации по Коледа, които нямат много общо с евангелския разказ.

Новите родствени отношения предефинират логистиката. Детето ще кара Бъдни вечер при майката, после на Коледа ще го заведат при разведения баща, после ще спорят при кои дядо и баба да иде вечерта, та да си получи подаръците и накрая кой ще го пази на Нова година. В случай на втори и трети развод/женитба, математиката става още по-сложна.

Шанс за рестарт и ново начало

Център на модерното ни шопинг-празнуване е персонажът на дядо Коледа, наричан упорито дядо Мраз от руската православна църква, защото е нехристиянски, после пак така от комунистите, защото е твърде християнски. Но каквото и да мислят теолозите, добрият дядо, нарисуван от Томас Наст през 19-и век с доволната усмивка, бялата брада и щастливия корем е много по-подходящ за споделяне на радостта от празника в семейството отколкото изтерзания Исус, който умира на кръста. Пак е щедър, пак мисли за нас, но не ни натоварва с мъчителна вина. Според едно безсмъртно меме човек преминава през четири стадия в живота си: 1) вярва в Дядо Коледа, 2) не вярва в дядо Коледа, 3) прави се на дядо Коледа, 4) заприличва на дядо Коледа. Новата година носи колективен дух - веселим се на площада, поне във времето на демокрацията. Може роля да е изиграло и глобалното затопляне. Т.е. пак хубави изживявания, но масови, със силна музика, танци с непознати и много алкохол.

Ако се замислите, това е съвършено нелеп празник - една цифра се сменя с друга, а ние крещим, пеем химна, играем дунавско хоро. Тайната е в древната представа, че началото винаги показва какво ще дойде нататък. Че кракът, с който ще станеш от леглото, предопределя дали ще ти върви този ден. Че по разположението на звездите в мига на раждането ти можем да съдим за живота ти. Така и Новата година: ако сме щастливи, ако забравим лошото има шанс за рестарт и ново начало. Затова и се играят хазартни игри - предполага се, че който спечели, ще му е на пари. За другите сме измислили утешение: ще им върви в любовта.    

Хайде берекет и хаир!                      

Мистерия за мен остават задължителните поздравления от страна на политиците. Вероятно днес светската власт си е присвоила ролята на жреците и свещенослужителите, които са правели това преди. Вероятно роля за това играят медиите и по-точно фейсбук, който принуждава не само президенти или премиери, но и редовите партийни лидери да измислят тържествени полит-поздравления. Казвам принуждават, защото тази машина умее да извлича от нас съобщения, дори когато нямаме какво да кажем. Просто иначе няма да съществуваме в дигиталния свят.

Пожеланията задължително не са много оригинални, за да не подразнят някого. Политиците търсят най-консенсусните пожелания, малко като във фолклора от едно време - хайде берекет и хаир! По-интересна е интимността, която социалните мрежи позволяват да ни се внуши с визуални средства. Кирил Петков например качи снимка на многолюдното си симпатично семейство около коледната маса. Корнелия Нинова пък се изобрази самотна с чаша вино, разбира се пак на трапезата с питка, която от предни видеа знаем, че сама меси. И една такава близост, аха да си отчупиш.

Забележителното е, че днес всеки интернет потребител действа като политик: обръща се към народа с тържествено поздравление, понякога придружено със снимка пред икона, внуче, пуйка или друго (сякаш ни се отчита, че празнува, а не е закъсал нещо). Потребителят, значи, не поздравява конкретни свои приятели, а се обръща към съвкупния дигитален народ, тъй както се чувства длъжен да прави политическият лидер. Мрежата се изпълва с честитки не само на Коледа или на националния празник, а и за имените дни на всички Ивановци или Марии. Няма лошо, особено ако не забравяме лично да се обадим на конкретните Иван и Мария.

Употребите на празника не се ограничават с поздравления. Основната длъжностна характеристика на политика е да привлича вниманието, а празничният ден е съсредоточие на погледи, в което той/тя има интерес да се намести. Понякога сцената може да роди много силни послания. Мюсюлманинът Карадайъ например поздрави християните за Рождество. В същия момент Кирил Петков отиде на Тюркян чешма с венец да почете жертвите на "възродителния процес". Двамата лидери си стиснаха ръцете. Дали пък това не е новото начало, което чакаме от празника?

Да си припомним смисъла на празника

Още по-мощен беше президентът Зеленски. В предколедната си реч в американския Конгрес той накара депутатите да стават безброй пъти на крака и да го прекъсват с ръкопляскане. Не беше дошъл да проси оръжие: говореше за това, че американците са извоювали свободата си с кръв, а сега е дошло ред украинците да го направят и сами да извоюват своята. Речта му в Киев след поредното руско убийство на цивилни беше още по-силна: той призова съгражданите си да имат "търпение  и вяра", въпреки че днес около празничната им трапеза има празни столове. 

Защо всичко това се разиграва около нашата Коледа при положение, че православните там живеят по стар стил? Защото една от двете украински църкви разреши на вярващите да празнуват на 25-и, с което направи сериозна стъпка за разграничаване от руската, която празнува според юлианския календар на седми януари. Жестът може би не изглежда особено важен, но е елемент от символичното изолиране на Русия във все повече сфери.

Самото следване на архаичния юлиански календар там е странен анахронизъм: изчисляват, че в края на века Рождество ще трябва да празнуват вече на осми заради натрупването на допълнителни секунди. По някакво чудо нашата църква се е реформирала (макар чак през 1968-а), вероятно не без подканване от страна на комунистите-модернизатори. Сред мотивите тогава се посочва, че ако Коледа се чества след Нова година, ще има опасност да се нарушава постът. Е, не че постът не се нарушава по коледните базари, осеяли европейските градове, но поне официално няма да се окуражава. Стъпката, която прави Православната църква на Украйна е по-ясна: макар със сложните си канонични инструменти, тя опитва да застане на страната на народа си.

Зеленски, Петков и Карадайъ, Манол Пейков с генераторите, които праща на Украйна, участниците в българската Коледа и толкова много други - те ни припомнят смисъла на празника: от двуликия Янус, дал име на месец януари, да изберем това лице, което гледа напред.