От началото на май Съединените щати официално започват да изтеглят последните си войски от Афганистан, приближавайки най-дългата си война до края ѝ, но също така предвещавайки несигурно бъдеще за една държава, намираща се в затягащата се хватка на непоколебимите талибани. Американските служители на място казват, че изтеглянето вече е в процес на изпълнение.

Небето над Кабул и близката авиобаза Баграм кипи от повече американска хеликоптерна активност от обикновено, следвайки старта в четвъртък на едновременно изтегляне на НАТО.

Вижда се края на 20-годишното присъствие на САЩ, въпреки че в провинцията продължават да бушуват войни при липса на мирно споразумение. Ярко напомняне за положението, в което тя остава, дойде късно в петък с кола бомба в Пул-е Алам, южно от столицата, при избухването на която загинаха най-малко 21 души и още 100 бяха ранени. Американският президент Джо Байдън е решен да сложи край на това, което той нарече "вечната война", като обяви миналия месец, че изтеглянето на останалите 2500 американски сили ще бъде завършено до 20-годишнината от атентатите на 11 септември. "Ужасяваща атака преди 20 години не може да бъде причина за оставането ни там през 2021 г.", каза той, цитиран от БГНЕС.

След сключването на споразумението за изтегляне от САЩ талибаните не ангажират пряко чужди войски, но бунтовниците безмилостно нападат правителствени сили в провинцията и водят терористична кампания в градските райони. Оттеглянето на американските сили само засили страха, който изпитват обикновените афганистанци. „Всички се страхуват, че можем да се върнем в тъмните дни на ерата на талибаните“, каза Мена Новрози, която работи в частна радиостанция в Кабул. "Талибаните са все същите; те не са се променили. САЩ трябваше да удължат присъствието си поне с година или две", каза тя пред Франс прес.

Афганистанският президент Ашраф Гани настоява, че правителствените сили, които в продължение на месеци провеждат боеве срещу талибаните, са "напълно способни" да държат бунтовниците на разстояние.

Генерал Марк Мили не изключи тотален хаос. "Има опасност от потенциален колапс на правителството, потенциален колапс на военните", каза той по-рано тази седмица. "Опасност от гражданска война и цялата хуманитарна катастрофа, която е свързана с нея."

Военният натиск под ръководството на САЩ в Афганистан започна през октомври 2001 г. след атентатите на 11 септември. Две десетилетия по-късно и след смъртта на почти 2400 американци и десетки хиляди афганистанци, за Байдън окончателното оттегляне е оправдано, тъй като американските сили са вече уверени, че страната не би могла отново да се превърне в база за чужди джихадисти, които да заговорничат срещу Запада. Голяма е обаче тревогата, че талибаните все още могат да нанесат удари по оттеглящите се американски сили, а в южната провинция Кандахар, където враговете се сблъскваха редовно, източници по сигурността твърдят, че няколко района са заредени с експлозиви, заложени от въстаниците.

Но тъй като официалното изтегляне на американските войски от днес вече е факт, ето хронология на събитията от последните две десетилетия.

„Война срещу терора“

На 7 октомври 2001 г. - по-малко от месец след нападенията на 11 септември, при които загинаха около 3000 души в САЩ - президентът Джордж Буш стартира операция "Enduring Freedom" в Афганистан. Ислямският фундаменталистки талибански режим в страната бе приютил Осама бин Ладен и неговото движение „Ал-Кайда“, което извърши атаките. Операцията отвори военен фронт в САЩ за "война с тероризма". След няколко седмици американски сили свалиха талибаните, които бяха на власт от 1996 г. насам. Около 1000 американски войници са на земята до ноември 2001 г., като през следващата година те ще достигнат 10 000.

Забравена война

Американското внимание се отклонява от Афганистан, когато американските сили нахлуват в Ирак през 2003 г., за да свалят диктатора Саддам Хюсеин. Талибаните и други ислямистки формирования се прегрупират в своите крепости в южен и източен Афганистан, откъдето могат лесно да пътуват между своите бази в племенните райони на Пакистан и да започнат бунт. През 2008 г. командването на САЩ в Афганистан призовава за повече работна ръка. Буш изпраща допълнителни войници и са разположени около 48 500 американски войници.

Пик от 100 000 войници

През 2009 г. Барак Обама - избран за президент с предизборни обещания за прекратяване на войните в Ирак и Афганистан - увеличава разполагането на САЩ до около 68 000. През декември той изпраща още 30 000. Целта е да се ограничи нарастващото въстание на талибаните и да се укрепят афганистанските институции. До 2010 г. в Афганистан са разположени над 150 000 чуждестранни войници, от които 100 000 американски.

Убийството на Бин Ладен убит

Бин Ладен е убит на 2 май 2011 г. в специална операция на САЩ в Пакистан.

Край на бойните операции

Алиансът на НАТО приключва бойната си мисия в Афганистан през 2014 г. Но 12 500 чуждестранни войници, от които 9800 американски, остават да обучават афганистански войски и да провеждат антитерористични операции. Сигурността в Афганистан се дегенерира с разпространението на въстанието на талибаните, като през 2015 г. групата „Ислямска държава“ също става активна. През август 2017 г. новият президент на САЩ Доналд Тръмп отменя всякакви графици за изтегляне от САЩ и отново ангажира още хиляди войници.

Историческа сделка

След започване на преговори през 2018 г., САЩ и талибаните подписват историческа сделка в Доха на 29 февруари 2020 г. Това проправя пътя за изтеглянето на всички чужди сили от Афганистан до май тази година - в замяна на бунтовниците, които предлагат някои гаранции за сигурност и се съгласяват да проведат мирни преговори с афганистанското правителство. Разговорите започват през септември, но насилието в Афганистан продължава и преговорите между талибаните и афганистанското правителство до голяма степен спират. През следващите месеци се наблюдава повишаване на убийствата на високопоставени лица, особено в Кабул, за което служителите обвиняват талибаните, въпреки че групата твърдо отрича каквото и да било участие.

Краят на най-дългата война на Вашингтон

Цифрата на войските до края на президентството на Тръмп през януари 2021 г. е намаляла до 2500, тъй като подкрепата за военни действия отслабва. През април новият президент на САЩ Джо Байдън обяви, че ще сложи край на най-дългата война на Вашингтон до 11 септември, забавяйки с няколко месеца крайния срок, договорен от Тръмп на фона на нарастващия консенсус във Вашингтон, че може да се постигне малко повече. На 29 април НАТО, подкрепяна от САЩ, започна да оттегля своята мисия от 9600 души от страната.

Изтеглянето е в ход, но остават редица въпроси, чийто отговор предстои да бъде даден.

Могат ли афганистанските сили да осигурят сигурност без САЩ?

Това предстои да се разбере. Афганистански служители твърдят, че 350 000 войници и полицаи, съставляващи националните сили за сигурност, извършват 98 процента от всички операции срещу бунтовниците.

Но американските военновъздушни сили са ключов фактор в продължаващата битка, предлагайки редовна и жизненоважна подкрепа за сухопътни операции, особено когато редовните войски рискуват да бъдат смазани.

В момента под командването на президента Ашраф Гани, неговата воля за борба може да бъде изпитана без подкрепата на САЩ, твърдят анализатори.

Талибаните контролират огромни части от провинцията и стратегически артерии, свързващи големи градски центрове, но не са завзели нито един голям град или населено място, или поне не за дълго. Но те все още поставят хората в ръцете на страха, с почти ежедневни атентати с коли бомби или целенасочени убийства срещу видни граждани.

„Талибаните станаха изключително ефективни в демонстрирането на пропуските в капацитета на афганистанското правителство“, се твърди в анализите.

Има ли път към демокрация?

Дори и да има, пътищата са много.

Президентът Гани изготви план от три етапа, който включва постигане на политическо споразумение и прекратяване на огъня с талибаните преди президентските избори за формиране на "правителство на мира". САЩ подкрепят временното правителство, включващо талибаните, и очертаване на бъдеще за страната с консенсус между всички страни.

Макар и с пропуски по отношение на спецификата, талибаните настояват, че Афганистан трябва да се превърне в емирство, водено по строги ислямски линии от съвет на религиозните старейшини.

Афганистан е свидетел на четири президентски вота, откакто талибаните са свалени през 2001 г., а милиони афганистанци са възприели множествена, демократична система. Сега пред възможността за завръщане на бунтовниците, анализаторите се опасяват, че демократичните придобивки от последните две десетилетия могат да бъдат загубени.

„Последиците от решението на Байдън да излезе от Афганистан гарантират завръщане на талибаните, но не преди да предизвикат колапс на държавата, многоизмерна гражданска война и изпарение на демокрацията“, каза анализаторът Мотвани.

Икономически перспективи

Афганистан е една от най-бедните страни в света, дълбоко задлъжняла и напълно разчитаща на чужда помощ. Въпреки че нацията се гордее с доходоносни минерални резерви, които съседите, включително Китай и Индия, искат да използват, ситуацията със сигурността никога не е била достатъчно стабилна, за да могат приходите да увеличат държавната хазна.

През ноември световните донори се ангажираха да предложат помощ на Афганистан до 2024 г., но притесненията са, че с непосредственото излизане на чуждите сили донорите може да не изпълнят ангажиментите си.

А какво да кажем за жените в Афганистан?

Има искрен страх, че всичките им придобивки могат да бъдат загубени.

Талибаните забраниха на момичетата да работят и убиваха с камъни жени, обвинени в престъпления като прелюбодейство, докато не бяха свалени през 2001 г., а афганистански жени започнаха да се реализират като известни политици, активисти, журналисти и съдии.

Талибаните настояват, че ще зачитат правата на жените в съответствие с ислямския закон, но активистите отбелязват многобройни тълкувания на това в мюсюлманския свят.

"Когато казват, че ще защитят правата на жените, това е според тяхната интерпретация на шариата", каза Мариам Сафи, афганистански изследовател.