През последните 25 години Балканският регион се радва на най-голяма степен на мир, свобода и демокрация, но този напредък може да бъде унищожен, ако Русия успее с плановете си в Украйна, което може да окуражи сръбските усилия за експанзия, заяви в четвъртък министър-председателят на Косово.

Албин Курти, който е лидер на Косово от 2021 г., заяви, че е важно Западът да бъде единен в подкрепа на Украйна, докато тя се защитава от руската агресия, съобщи Ей Би Си.

Курти заяви, че една по-силна Русия ще окуражи Сърбия - и че не само Косово, но и Босна и Херцеговина, Черна гора и „може би Северна Македония“ ще бъдат застрашени от това, което той определи като сръбски експанзионистични амбиции.

Отношенията между Косово и Сърбия остават напрегнати и 13-годишните преговори за нормализиране на отношенията, подпомагани от Европейския съюз, и не успяха да постигнат напредък, особено след престрелката през септември миналата година между маскирани сръбски въоръжени лица и косовската полиция, при която загинаха четирима души.

Водените от НАТО мироопазващи сили също увеличиха броя си по косовско-сръбската граница.

„Тези 25 години през този век бяха четвърт век с най-висока степен на мир, свобода и демокрация на Балканите“, каза Курти.

Той говори в дипломатическата мисия на Косово в полската столица Варшава. Мисията беше открита, след като Полша и Косово установиха консулски отношения през 2022 г.

Запитан какво би означавало за Косово и Балканите в по-широк план, ако Русия победи в Украйна, Курти, заяви, че „със Сърбия, която е регионален хегемон и руски пълномощник, тези 25 години мир, свобода и демокрация на Балканите, безпрецедентни в нашата история, отново са изложени на риск“.

Сръбските опити да запазят господството си след разпадането на бивша Югославия през 90-те години на миналия век отприщват най-опустошителните войни в Европа след Втората световна война - поне до нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г.

Косово беше сръбска провинция до 78-дневната бомбардировъчна кампания на НАТО през 1999 г., която сложи край на войната между сръбските правителствени сили и етническите албански сепаратисти в Косово, в която загинаха около 13 000 души, предимно етнически албанци, и която изтласка сръбските сили.

Сърбия не признава независимостта на Косово, провъзгласена през 2008 г. Хиляди международни миротворци все още са в Косово, за да поддържат мира със Сърбия, от която Косово се отдели през 2008 г.

„Деспотичният президент Путин ще бъде окуражен да продължи с опитите си за дестабилизация, още повече ако се почувства успешен в Украйна“, казва Курти. „Наистина не искам да вярвам, че той може теоретично да спечели. Но това, че той си мисли, че (може) да спечели, е достатъчно проблематично“.

Курти посети Полша в момент, когато централноевропейската страна се подготвя да поеме ротационното председателство на 27-членния Европейски съюз през януари следващата година. Една от неговите цели е Косово да се присъедини към ЕС, но пет от членовете на ЕС все още дори не признават Косово - Испания, Гърция, гръцката администрация на Кипър, Румъния и Словакия.

Курти отбелязва, че по-рано тази година Испания е започнала да признава косовските паспорти на онези, които я посещават.

„Така че има и малки стъпки“, каза той. „Но знаете ли, тези малки стъпки не правят една голяма необходима стъпка, а именно признаването“.

В Косово, където 90% от 1,6-милионното население са албанци, през февруари следващата година ще се проведат парламентарни избори - вот, който се очаква да бъде изпитание за Курти, чиято управляваща партия спечели на балотаж през 2021 г. | БГНЕС