Русия ще загуби енергийната битка, която води срещу Запада, твърди Фатих Бирол, изпълнителен директор на Международната агенция по енергетика (МАЕ).

"Непосредствено преди нахлуването [в Украйна] около 65% от общия руски износ на газ отиваше за Европа, а 55% от руския износ на петрол отиваше за Европа", заяви Бирол пред Euronews.

"Европа беше безспорно най-големият пазар, най-големият клиент за Русия и Русия загуби този клиент завинаги. Най-големият клиент."

Коментарите на Бирол изглежда се отнасяха до ответните действия, които Европейският съюз предприе в отговор на войната в Украйна: почти пълно ембарго на руския петрол и изключително скъп стремеж към диверсификация на доставчиците на газ, главно чрез втечнен природен газ (LNG).

Запитан дали Русия би могла да замени европейските клиенти с други региони, Бирол заяви, че това няма да е лесно, защото "голяма част" от руския газ произхожда от Западен Сибир и след това постъпва в Европа по тръбопроводи.

Той прогнозира, че изграждането на изцяло нови тръбопроводи до Китай или Индия може да отнеме до 10 години, както и значително количество технологии и инвестиции.

"Вие не продавате лук на пазара, а природен газ. Това е различен бизнес", казва Бирол. "Така че да се замени износът на природен газ за Европа в краткосрочен план е неосъществима мечта".

Но Русия не е единствената страна, която преживява трудни времена.

"Намираме се в разгара на първата истинска глобална енергийна криза. Нашият свят никога не е бил свидетел на енергийна криза с такава дълбочина и сложност", каза той.

"През 70-те години на миналия век имахме петролна криза, но тя беше само петролна. Сега имаме петрол, природен газ, въглища и електричество. Причината е много проста: Русия, страната, която нахлу в Украйна, е най-големият износител на енергия в света."

"Следващата зима може да бъде още по-тежка"

Бирол определи Европа като "епицентър" на бурята и окачестви десетилетната ѝ зависимост от евтините руски горива като "грешка", която е в основата на настоящата криза.

Ръководителят на МАЕ прогнозира, че континентът ще успее да премине през предстоящата зима само с някои "икономически и социални натъртвания" и без сериозни щети - но само ако зимата "не е твърде дълга и твърде студена и ако няма големи изненади".

Бирол обаче изрази по-голяма загриженост за зимата през 2023-2024 г., като посочи три ключови фактора: липсата на руски газ в Европа, икономическото възстановяване на Китай и по-строгите условия на пазарите на втечнен природен газ.

"През следващите няколко години трябва да сме готови [да се справим] с нестабилните и високи цени на енергията и трябва да намерим решения", каза той. "Но ако трябва да бъда много откровен, тази зима е трудна, а следващата зима може да бъде още по-трудна".

Запитан за продължаващия дебат за евентуално ограничаване на цените на природния газ в целия ЕС, Бирол заяви, че това би могло да бъде "добра идея", стига ограничението да е достатъчно широко, за да запази блока като привлекателен клиент за производителите на втечнен природен газ.

Тазгодишното успешно презареждане на подземните хранилища - запълнени до над 93% от капацитета - е резултат от това, че Европа е платила "повече пари" от другите клиенти на втечнен природен газ.

"Ако поставим твърде нисък ценови таван, тогава нашата конкурентна сила ще бъде много по-малка", обясни Бирол.

Що се отнася до съвместните покупки на газ - предложение, което набира все по-голяма популярност сред страните от ЕС, шефът на МАЕ заяви, че ако европейските страни успеят да се "изявят като силен купувач", те биха могли да наддават за други клиенти на втечнен природен газ по света.

Говорейки за петрола, който е основният източник на приходи за Русия, Бирол не скри недоволството си от последното решение на ОПЕК да намали производството с два милиона барела на ден в опит да повиши цените. Според него водещият петролен картел в света е трябвало да действа по-отговорно по време на криза.

"Сега те решиха да намалят производството на петрол, което ще доведе до повишаване на цените. Следователно инфлацията [ще се повиши] и световната икономика може да изпадне в рецесия", каза той.

"Това е много рисковано и според мен неудачно решение". /БГНЕС