В интервю за гръцкия вестник Kathimerini американският дипломат Матю Нимиц, който в продължение на 25 години действаше като посредник в т.нар. спор за името между Атина и Скопие – първоначално от името на САЩ, а след това – и на ООН, подчерта значението на правилното прилагане на Преспанското споразумение не само за Гърция и Северна Македония, но и за регионалната стабилност като цяло.

Нимиц призовава новото политическо ръководство в Скопие да се съсредоточи върху разрешаването на проблемите с България, вместо да се опитва да подкопае споразумението с Гърция.

"За много външни лица т.нар. спор за името изглежда тривиален, особено предвид всички големи конфликти в света. Но всъщност този спор е важен сам по себе си, а също и по отношение на регионалната стабилност и европейската интеграция. Преспанското споразумение е модел за региона, защото показва, че две страни могат сами да решат тежък двустранен спор. Исторически събитията в Централна и Югоизточна Европа са били решавани в миналото от по-големи сили отвън. Хората в региона свикнаха да търсят решения в Константинопол, или във Виена, или в Берлин, или в Москва, или във Вашингтон, или в Дейтън. В бъдеще би било по-добре, ако лидерите в региона имат смелостта и самочувствието да разрешават проблемите си по-директно. Това ще демонстрира зрялост“, коментира Нимиц по отношение на важността на документа, подписан между Атина и Скопие, цитиран от "Фокус".

"Мисля за Преспанското споразумение като за финален акт в поредица от стъпки, които установиха съвременната конфигурация на македонския регион, която започна с оттеглянето на османците от района, включително двете Балкански войни от 1912 и 1913 година, Първата световна война, създаването на на Югославия, Втората световна война, Гражданската война в Гърция, разделението в региона от Студената война, кървавото разпадане на Югославия и създаването на нова държава в района, която трябваше да се приспособи към съседите си. Тази корекция все още е в процес, тъй като Република Северна Македония трябва да установи добри отношения с всичките си съседи, повечето от които са държави от десетилетия и тези държави имат собствени дългогодишни политики относно своята сигурност и своята история“, отбеляза американския дипломат.

По думите му Преспанското споразумение "показа, че тези проблеми могат да бъдат решени чрез компромис, който запазва жизнените интереси и на двете страни. Но такива решения изискват лидерство и политическа воля, както и мобилизиране на общественото мнение. Тази политическа среда я имаше през 2017-2019 година и ние успяхме да се възползваме от нея. Тъй като бях посредник на ООН от 1999 година (и преди това представител на президента на САЩ по въпроса), мисля, че успях да бъда полезен за ускоряване на преговорите чрез установения процес, а след това и като помогна на двамата отлични и ангажирани външни министри [Никос] Коциас и [Никола] Димитров и особено двамата премиери по това време, [Алексис] Ципрас и [Зоран] Заев, да постигат споразумение. Разбира се, имаше и други участници като САЩ и ЕС, които бяха важни за стимулирането на страните. Общественото мнение и в двете страни беше леко положително, но както показа процесът на ратификация, споразумението не беше широко популярно. И остава спорно и в двете страни и до ден днешен“.

В тази връзка той посъветва новото правителство в Скопие начело с Християн Мицковски "да си поеме дълбоко дъх и да отдели известно време на спокойствие, без да прави много изявления, за да обмисли каква трябва да бъде тяхната политика. Не само по отношение на Гърция, но и на другите им съседи и с ЕС и най-важното - във вътрешното пространство. Те спечелиха впечатляваща политическа победа, но тази подкрепа лесно може да бъде загубена. Краен националистически дневен ред с реторични разцвети звучи добре на политическите поддръжници за кратко време. Но реалността идва бързо“.

Нимиц допълни, че "времената са опасни – особено за малки държави в разклатени региони. Положителните отношения със съседите трябва да бъдат основен приоритет“.

"Македонците "трябва да работят градивно и приоритетно да решат откритите си въпроси с България, а също и да изгладят внезапното сътресение в гръцките отношения. Разбира се, не трябва да се губи внимание при поддържането на други регионални и по-широки външнополитически приоритети“, съветва той.