На 30 януари 1945 г. съветска подводница убива близо 9 000 германски бежанци - деца и жени
Командирът и е награден със звание "Герой на Съветския съюз", историята се пази в тайна с комунистическия блок
На 30 януари 1945 година съветската подводница потапя германския кораб "Вилхелм Густлоф", на борда на който се намират 9 400 души, почти половината от тях са деца и бебета и жени, които се спасяват от военните действия в Източна Прусия. Едва 390 души на борда са военни - екипаж, подводничари и ранени германски войници, защото корабът е изпълнявал функциите на болница.
Това е най-голямата морска катастрофа и една от най-страшните трагедии от Втората световна война. За сравнение - при потъването на "Титаник" жертвите са 1 514.
За да не бъде атакуван, корабът е ярко осветен по време на плаването си, с което дава знак, че не изпълнява бойна задача. Но въпреки това съветската подводница С-13 изстрелва три торпеда, на които пише: "За Родината", "За съветския народ" и "За Ленинград".
Корабът е поразен тежко и след около час потъва, а почти всички на борда му загиват във водите на Балтийско море.
На 20 февруари 1945 година, въпреки, че е известно, че корабът не е бил военен обект командирът Александър Маринеско е награден със званието "Герой на Съветския съюз", а в документите за награждаването изрично е посочено, че на борда са се намирали жени и деца-бежанци и ранени, но е посочена друга цифра. По-късно за него е написан роман, героизиращ "подвига" му.
Превод: Faktor.bg
Още от От редактора
Точно 80 години от изборите през 1946 г., когато терорът на комунистите стартира унищожаването на опозицията
Опозиционният печат публикува сведения за убити и бити привърженици, иззети бюлетини и недопуснати застъпници
Славен ден: преди 841 години братята Асен и Петър възстановяват Втората българска държава
Като столица се утвърждава Търновград, който се издига като един от най-големите културно-политически и религиозни центрове на българските земи, а и на Балканите
Преди 133 години родолюбци създават ВМРО в Солун
Основателите и участниците в организацията се борят за за освобождението на двете области - Македония и Одринско, които по силата на Берлинския договор (1878) остават в пределите на Османската империя