След преминаването към президентска система през 2018 г. всеки следващ избор в Турция става все по-важен, превръщайки се в състезание между президента Реджеп Тайип Ердоган и онези, които му се противопоставят, пише Д-р Улаш Тол за списание „Международна политика и общество“

Предстоящите местни избори на 31 март обаче може да не се окажат толкова важни, колкото мнозина смятат.

На първо място, поражението на опозицията през 2023 г. намали очакванията за перспективите пред нея. И второ, най-големите градове в Турция - Истанбул, Анкара и Измир - вече се управляват от опозиционната Републиканска народна партия (РНП). Следователно, евентуално поражение на Ердоган в тези три ключови места не би довело непременно до значително отслабване на властта му. От друга страна, кметът на Истанбул, Екрем Имамоглу, е смятан за най-могъщия опозиционен политик в турската политика. Ако той загуби изборите, това би означавало отслабване на един силен съперник на държавния глава, което прави изборите в Истанбул най-решаващи от всички останали.

Период на кризи

Докато се насочваше към изборите през 2023 г., сегашната администрация премина през период на кризи. И избирателите усетиха това: от 2018 г. насам Турция се намира в икономическа криза, а темповете на инфлация значително се повишиха, дори според противоречиви официални изявления: 6,4 % през 2010 г. и 64,8 % през 2023 г.

Освен това критиците на президента казват, че през повече от 20-годишното му управление страната е преживяла значителен упадък на демокрацията. Според Доклада за глобалната демокрация на Economist Intelligence Unit през 2000 г. Турция е била на 88-мо място сред 167 държави, през 2023 г. тя е на 102-ро място. Вследствие на това страната понастоящем се категоризира като държава с хибриден режим, съчетаващ елементи на формална демокрация и авторитаризъм.

През 2023 г. бяха регистрирани значителни земетресения – две с магнитуд 7,6 и 7,7 удариха страната в един и същи ден през месец февруари. По официални данни общо 53 537 души са загубили живота си. Правителството беше подложено на силни критики заради законите за урбанизация и строителство, които влошиха последиците от земетресенията, както и заради неефективната му реакция по време на бедствието.

Всички тези фактори повдигат въпроса: Как управляващата партия все пак успя да спечели изборите през 2023 г.?

Въпрос на политика

Едно от обясненията е, че въздействието на земетресенията върху поведението на избирателите е било много слабо. Проучванията на общественото мнение, проведени преди и след събитията, не показаха съществена загуба на подкрепа за властта. Това се дължи на няколко причини.

На първо място, управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) успя да обясни, че случилото се е природно бедствие с изключителни мащаби и го нарекоха „бедствието на века“. Опустошителните последици от земетресенията се смятаха за неизбежни и невъзможни за преодоляване. Започна кампания за набиране на средства, в която компаниите, дори публичните институции, бяха насърчавани да правят дарения. А предаванията на живо на 24-часовите спасителни операции спомогнаха за запазване на националното единство, а не за обръщане за помощ към (опозиционните) политици. Освен това управляващата партия се насочи към определени изпълнители на мащабното градоустройство, превръщайки ги в най-големите виновници. По този начин делът на отговорността на публичната администрация в разрушенията беше омаловажен в очите на избирателите.

В същото време активната комуникационна стратегия на опозицията, насочена към закъснението и неизправностите при достъпа до зоната на спасителните операции, както и към отговорността на правителството за степента на въздействие на бедствията, беше представена като политически опортюнизъм.

ПСР на Ердоган се възприема като партия, която е доказала сред обществеността своите „твърди умения“. РНП, от друга страна, се разглежда като партия с добре развити „меки умения", но със слаби "твърди умения". Ето защо след земетресенията се създаде силно убеждение, че ПСР ще бъде по-подходяща да се справи със значителния период на възстановяване. Освен това правителството обеща да осигури жилища в рамките на една година, което значително спомогна за успокоението на обществения гняв.

От друга страна, неуспехите при справянето с други кризи по време на пожарите и наводненията в периода 2020-2022 г., авариите в мините и проблемите с урбанизацията се свързват по-ясно с 20-годишния опит на правителството, тъй като връзките между неговите недостатъци и събитията са по-лесни за установяване. Неотдавнашната авария в златна мина в Ерзинджан отслабва шансовете на Мурат Курум, бивш министър на околната среда и урбанизацията и кандидат на ПСР за кмет на Истанбул на предстоящите избори.

Когато решават на кого да дадат доверието си, избирателите често се фокусират върху това кой може да реши проблемите им по-добре. И изглежда, че много избиратели вярват повече на способността на правителството да решава проблеми, отколкото на опозицията. Дори в зоната на земетресението необходимостта от възстановяване на разрушените градове накара избирателите да подкрепят настоящото правителство. В резултат на това, дори когато проблемите се засилват, избирателите намират перспективата за смяна на властта за рискована.

Друга слабост на опозицията е липсата на единство. Тя не е хомогенна група, а се състои от три сегмента, които не е лесно да бъдат обединени: РНП (ляв кемализъм), Добрата партия İYİ (националистическа дясна партия) и DEM (партията, представляваща кюрдите).

От друга страна, хармонията между консервативната ПСР на Ердоган и националистическата консервативна "Партия на националистическото действие" (ПНД), които са на власт, никога не е била значително нарушавана. Единствено „Партията на новото благоденствие“ (ПНБ) представлява изключение от страна на правителството. Въпреки че ПНБ беше част от управляващия алианс, тя се противопостави на правителството с претенциите си за „етичен ислямизъм“.

Какво означава това за предстоящите местни избори?

Въпреки че правителството всъщност губи подкрепа, това все още не е довело до загуба на такова количество гласове, което да доведе до голяма загуба за управляващите. Въпреки това Ердоган не е толкова силен, колкото беше преди.

На изборите през 2023 г. общият брой на гласовете на двете основни управляващи партии - ПСР и ПНД - спадна от 53,6% през 2018 г. на 45,7%, а Ердоган не можа да надмине Кълъчдароглу в трите най-големи града (в които живее една трета от населението на Турция). Като се има предвид, че сегментите, най-силно засегнати от икономическия спад, живеят в тези метрополии, признаците сочат, че подкрепата за правителството ще продължи да намалява.

В предстоящите местни избори обаче има някои съществени разлики в сравнение с 2023 г.; Първо, налице е повишена апатия и безразличие към политиката. Избирателите вече не вярват, че могат да повлияят решаващо на настоящата политика. Към това се прибавя и общото недоверие към политиката. Въпреки това недоволните от управляващата партия често не одобряват и опозицията. В резултат на това и едните, и другите губят усещането за политическа ефикасност.

Второ, в критичните градове Анкара и Истанбул опозиционните кметове, които отново се кандидатират за поста, не представляват заплаха за начина на живот на вярващите със своята централистична и националистическа политика. Подходите в социалната политика на двамата кметове правят така, че техните служби да улесняват ежедневието на жените, младежите и нуждаещите се, което им дава предимство в този аспект.

На трето място идва разпадането на съюзите, формирани в рамките на опозицията през 2023 г. - още един уникален аспект на предстоящите избори. По време на местните избори, проведени през 2019 г. в Истанбул, всички опозиционни фракции подкрепиха един-единствен кандидат. Сега РНП, İYİ и DEM, които имат най-голяма обществена подкрепа, влизат в изборите със собствените си кандидати.

Управляващата партия е изправена и пред някои други недостатъци. На първо място, националистическите гласоподаватели на ПНД намират за трудно да подкрепят ПСР на местните избори. Второ, ПНБ също издигна свои фигури, което означава, че гласовете ще бъдат разделени, а в резултат кандидатите на ПСР вероятно ще получат по-малко гласове. Критиките към ПСР за това, че поддържа търговски отношения с Израел след началото на офанзивата в Ивицата Газа, и други натрупани недоволства превръщат „Партията на новото благоденствие“ в подходящо място за онези, които са се откъснали от правителството, но не искат да се присъединят към опозицията.

В крайна сметка, въпреки че резултатите от изборите на 31 март най-вероятно няма да доведат до съществени промени в турската политика в близко бъдеще, те ще бъдат важни за партиите, които трябва решат как да определят стратегията си през следващите години.

Преводът е на БГНЕС