"Една от причините опозиционерът Алексей Навални да бъде изпратен в затворническата колония ИК-2 край град Покров във Владимирска област е, че там е създаден жесток режим за затворниците", заяви отговорният секретар на Обществената комисия за наблюдение на затворите Алексей Мелников, цитиран от newsru.com/.

В така наречената "покровска червена зона" животът на затворниците се намира под тоталния контрол на администрацията, за всяка дейност са определени точни срокове, чието неспазване се наказва: за тоалет са отредени 10 минути, за храна точно 30, личното време за 24-те часа на денонощието също са 30 мин.

Опозиционерът Константин Котов, осъден за "неспазване правилата на митингите" е бил в същата колония и разказва:

"Отначало те изпращат в така нареченият "карантинен отряд", в тази колония той се използва за да бъде смазан човек - изгонват те на плаца независимо от времето и температурите навън, учиш как да поздравяваш затворническите власти. При среща със служител трябва веднага да издекламираш: осъденият еди кой си, еди коя си година на раждане, осъден по еди какъв си член, начало на присъдата, край на присъдата. Карат те да го повтаряш цял ден на този плац".

За своето пребиваване в ИК-2 разказва и осъденият за екстремизъм Дмитрий Дьомушкин, който е прекарал 8 месеца в сектор за "усилен контрол" защото в досиете му е било написано, че е "склонен към бягство".

Същото фигурира и в досието на Алексей Навални.

"Докато бях в "Матроска тишина" други осъдени ми казаха, че има няколко места, където човек трябва да направи всичко възможно да не попада. Едно от тях е Владимир. Стигаха до там, че си пробождаха корема, режеха си вените. Затова администрацията никога не казва предварително".

По думите му, задачата на колонията в Покров е "психически да пречупва хората" и напълно да ги изолира от външния свят, както и, че там на практика не съществува медицинска помощ.

В Секторът за усилен контрол затворникът е принуден да мълчи постоянно, трябва или да стоите прав, главата трябва да е наведена, не можете да гледате никъде, ръцете зад гърба. Не се разрешава да разговаряте. Втората възможност е да седите, останалата част е същата, само ръцете трябва да са върху коленете, така че да се виждат.

Той разказва още, че затворниците са принуждавани да стоят неподвижно по 8 часа.

По думите му, в сектора за усилен контрол не е разрешено да посетиш църквата или библиотеката, невъзможно е да се напуска бараката. Не се разрешават и разходки. Всичко, което се намира в лагера е недостъпно за затворените в сектора. Не се позволява да имате лични вещи.

"Навални ще бъде длъжен на всеки три часа да се "отбелязва" в администрацията, за да се види, че не е избягал, понякога администрацията иска това да става и през нощта. Всичко това е, за да бъде направен живота на затворника непоносим".

По свидетелствата на други затворници, "склонните към бягство" ги обискират постоянно, снимат ги докато спят, свалят одеалото "за идентификация", ако е завит през глава.

Тези затворници спят до входа, под лампата и в близост до видеокамерата.

Превод: Faktor.bg