37% от българите имат "положително" мнение за руския президент Владимир Путин, показват резултатите от проучване на Ipsos/"Евронюз".

За унгарския президент Виктор Орбан одобрението у нас е още по-високо - 47%.

Страната ни изпъква като изключителен случай - най-високата оценка за Путин и Орбан сред държавите от Европейския съюз (ЕС) въобще.

В европейското семейство като цяло 79% от анкетираните имат „отрицателно“ мнение за държавния глава, издирван от Международния наказателен съд (МНС) за военни престъпления в Украйна. От друга страна, 10% имат „положително“ мнение за него, а 11% „не знаят достатъчно“.

Порицанието е огромно: Финландия (94% казват „отрицателно“), Швеция (91%), Дания (91%), Полша (91%), Испания (90%), Португалия (89%), Нидерландия (88%) ) и Франция (80%) водят класацията в осъждането на руския президенн.

Отрицателният процент пада под прага от 60 на сто само в четири страни: Гърция (59%), Унгария (57%), Словакия (56%) и България (48%).

Почти половината европейци имат положително мнение за украинския президент Володимир Зеленски, но усещането варира значително в различните държави-членки.

47% от европейците имат „положително“ мнение за него, докато 32% имат „отрицателно“. Междувременно 21% казват, че „не знаят достатъчно“ за президента.

Това прави Зеленски най-харесваният лидер от осемте европейски фигури, анкетирани от Ipsos, но в резултатите за него има най-силни колебания.

В скандинавския регион и на Иберийския полуостров Зеленски получава най-високите „положителни“ оценки: 81% във Финландия, 74% в Швеция, 72% в Дания и Португалия и 64% в Испания.

За разлика от тях, повече от половината от анкетираните в Унгария (60%), Гърция (57%) и България (56%) имат "отрицателно" мнение за украинския президент.

Други страни, в които „отрицателната“ преценка надделява над „положителната“, са Словакия (50% срещу 26%), Австрия (47% срещу 33%), Италия (41% срещу 32%) и Чехия (37% срещу 36%).

Картината контрастира с официалната линия, възприета от националните правителства: Джорджа Мелони от Италия и Петър Фиала от Чехия са гласови поддръжници на Украйна и защитават режима на санкции срещу Русия. Наскоро Чешката република стартира инициатива за доставка на 800 000 боеприпаси за Киев в ускорен срок.

Друг забележителен случай е Германия, водещият донор на военна помощ на ЕС. Според проучването германците са далеч от консенсус в оценката си: 41% имат „положително“ мнение за Зеленски и 36% – „отрицателно“.

В Румъния, където фермерите се оплакаха от евтино, безмитно зърно, идващо от Украйна, разделението е също толкова впечатляващо: 49% казват „положително“, а 40% казват „отрицателно“. Полша, страна, която е свидетел на по-ожесточени протести по същия въпрос, все пак е в лагера на „позитивните“ (57%), а не в „отрицателните“ (24%).

По отношение на намеренията за гласуване преди изборите през юни, Зеленски печели най-много точки от привържениците на основните проевропейски партии: Европейската народна партия (61%), Социалистите и демократите (62%), либералите от Обнови Европа (59%) и Зелените (63%). „Положителният“ процент спада до 47% с твърдо десните Европейски консерватори и реформисти (ECR) - групата, която включва Мелони и Фиала.

Левицата е разделена поравно: 40% казват „положително“, а 42% казват „отрицателно“.

Сред поддръжниците на крайнодясната Идентичност и демокрация (ИД) „отрицателното“ мнение (53%) убедително засенчва „положителното“ (26%).

Като цяло Зеленски стои като фигура на любов или омраза, предизвиквайки силни реакции и от двете страни на дебата. Степента на „Не знам достатъчно“ е ограничена за всички държави, полове, възрастови групи, професии и партийни принадлежности.

Проучването предлага също така информация за това как европейците се чувстват към други видни лидери на континента.

Френският президент Еманюел Макрон е втори в класацията на най-харесваните, като 41% от анкетираните казват, че имат „положително“ мнение за него срещу 34%, които казват „отрицателно“. Не е изненадващо, че французите са най-суровите му критици, като цели 62% избират „отрицателно“ и само 28% „положително“.

Популярността на Макрон е голяма в Румъния (57%), Гърция (55%), Германия (53%), Дания (52%) и Холандия (50%).

Германският канцлер Олаф Шолц предизвиква по-голямо безразличие: 38% от анкетираните казват, че „не знаят достатъчно“ за човека, който ръководи най-голямата икономика в блока, докато 29% изразяват „положително“ мнение, а 33% – „отрицателно“.

Четири държави се открояват в неприязънта си към 65-годишния социалист: Германия (61% казват „отрицателно“), Австрия (47%), Гърция (45%) и Полша (39%).

Относно италианката Джорджа Мелони, испанецът Педро Санчес и полякът Доналд Туск доминира опцията „не знам достатъчно“ (съответно 43%, 58% и 50%). В резултат на това за никой от тримата не може да се каже, че е особено харесван или нехаресван. Извън Италия Мелони среща неодобрение само в Испания, където 44% имат „негативно“ мнение за нея.

Интересното е, че респондентите в Румъния горещо одобряват Мелони (54%), Санчес (49%) и Туск (53%).

Унгарският Виктор Орбан е друг особен случай: 48% от анкетираните имат „отрицателно“ мнение за него. Едва 15% имат "положителна" оценка. Останалите (37%) заявяват, че „не знаят достатъчно“.

Орбан обаче се радва на голямо одобрение сред българите: 47% "позитивно" срещу 24% "отрицателно".

Швеция (65%) и Финландия (64%), две страни, чиито кандидатури за членство в НАТО бяха отложени отчасти поради тактиката на Орбан, регистрират най-остро неодобрение, следвани плътно от Румъния (60%), Полша (58%), Австрия (58%), Холандия (56%), Германия (53%) и Дания (52%).

В Унгария, където Орбан управлява с безапелационно мнозинство, 54% от участниците имат „отрицателно“ мнение за своя премиер и 32% – „положително“. (Проучването е проведено след скандала, който принуди унгарския президент Каталин Новак да подаде оставка, което анализатори определиха като най-големия тест за лидерството на Орбан.) /БГНЕС