Роман Гончаренко, Дойче Веле

"Защо не съм посещавала тази страна преди войната”, пише от Украйна в Туитър една германска журналистка. Тя се ядосва, че не е успяла да разгледа красивите градове Лвов и Одеса без барикади.

Подобни въпроси си задават и много западноевропейци - журналисти, политици и доброволци - които за първи път видяха Украйна след началото на руската инвазия на 24 февруари. От разпадането на Съветския съюз през 1991 година Украйна никога не е получавала толкова много внимание. Журналистката има право да се ядосва. Тя е пропуснала нещо, което никога няма да е същото. Не става дума само за видимите следи от войната. Старата, силно постсъветска Украйна загива под руските бомби: хора, къщи, заводи и илюзии. Положителните, почти братски отношения с Русия никога няма да бъдат същите като преди войната. Отчуждението между двата народа, което започна след анексирането на Крим през 2014 г., не може да бъде по-голямо. Омразата и гневът ще формират поколения.

Най-голямата заплаха от 100 години

Украйна отбелязва своя Ден на независимостта със смесица от тъга, сълзи и непокорство. За осми път празникът се отбелязва в условията на война. Този път датата съвпада с особен преломен момент: на този ден се навършват и шест месеца, откакто Русия започна опита си варварски да унищожи украинската независимост. Равносметката до момента: Украйна кърви, страда, но стои изправена. И се бори!

Заплахата за страната и за украинския народ е подобна на тази преди около 100 години. Тогава болшевиките смазват кратката украинска независимост и след това русифицират Украйна в традициите на царска Русия. Може ли историята да се повтори?

Безспорно: Руският президент Владимир Путин планираше именно това. Неговата цел, пропагандистки декларирана като “денацификация” на Украйна, не е нищо друго освен деукраинизация. От окупираните от Русия територии става ясно как всичко украинско, най-вече езикът, бива потискано и унищожавано. Безумният план на Путин е да унищожи Украйна във война на изтощение. Но той ще се провали.

"Поколението на независимостта"

Лидерът на Кремъл започна кампанията си срещу старата Украйна. Тя му се струваше лесна плячка: икономически и военно много по-слаба от Русия, политически често разединена, социално разделена, само донякъде подкрепяна от Запада. Голяма част от тези характеристики бяха факт, но въпреки това преценката му се оказа колосално грешна. Шест месеца по-късно Русия се бори с една нова Украйна, която тепърва се създава. Консолидацията започна отдавна, но руското нападение я катализира. Новата Украйна бързо се сбогува с всичко, което я е свързвало с Русия в продължение на десетилетия, дори векове: език, имена на улици, паметници. Най-важното е, че новата Украйна се учи да се брани. И се учи бързо.

Военната мощ на новата Украйна е невиждана досега - естествено, с помощта на Запада, но и със собствени сили. За разлика от преди 100 години, днешна Украйна има едно решително преимущество - “поколението на независимостта”. Въпреки че е роден по времето на Съветския съюз, 44-годишният президент Володомир Зеленски е част от това поколение. В ядрото на съпротивата обаче са 20-30-годишните мъже и жени, които жертват живота си на фронта, грижат се за армията безспирно като доброволци и помагат на вътрешните мигранти. Това е една генерация, която приема всичко украинско за безпрекословно. За него те се борят, искат да се борят и ще победят. Тази нова Украйна е кошмарът на Путин.