Кристиан Шмид, върховен представител за Босна и Херцеговина и международен наблюдател на мира в страната, наскоро предупреди, че ако международната общност не ограничи заплахите за сепаратистки мерки от страна на босненските сърби, малката страна от Западните Балкани може да се изправи пред най-тежката "екзистенциална заплаха в следвоенния период". Докладът му трябваше да бъде прочетен пред Съвета за сигурност на ООН, но след натиск от страна на Русия той беше свален от дневния ред.

Човекът, който стои зад кризата, е лидерът на босненските сърби Милорад Додик, който е член на тристранното председателство - институция, която той активно се опитва да отслаби, въпреки че се ползва от предимствата на позицията. Додик заплашва да възстанови Босненската сръбска армия, която беше призната от Международния наказателен трибунал за основната структура, отговорна за масовите зверства, включително известния геноцид в Сребреница, при който бяха екзекутирани над 8000 бошняшки мюсюлмански мъже и момчета, а телата им бяха заровени в масови гробове.

През 1995 г. в Охайо беше сключено Дейтънското мирно споразумение, което сложи край на кървавата война, продължила три години и половина. С течение на времето обаче това мирно споразумение засили разделението. Следвоенна Босна и Херцеговина е административно разделена на две единици - Република Сръбска и Федерация. Населението на първата е предимно от босненски сърби, а на втората - предимно от бошняци и босненски хървати. Правителството на държавно ниво, първоначално доста слабо, е укрепено през годините, най-вече с помощта на натиск от страна на САЩ и Европейския съюз чрез Службата на върховния представител. В началния период всичко изглеждаше добре. Икономическата и политическата ситуация се развиваше бавно в положителна посока. Извършителите бяха арестувани и съдени за престъпленията си. Членството в ЕС и НАТО изглеждаше близко. Поне така се говореше.

През 2006 г. настъпи ключов обрат. Британският върховен представител Пади Ашдаун напусна поста си. Бяха проведени общи избори, на които политическият лидер от времето на войната Харис Силайджич беше избран за бошняшки член на тристранното председателство, а Милорад Додик стана министър-председател на Република Сръбска. Силайджич води кампания за премахване на сръбския ентитет, а Додик - за независимост. Това беше политически печеливш вариант и кампаниите им взаимно се доведоха до власт чрез реторика на разделението. През последните 15 години Додик продължава да доминира на политическата сцена, като продължава да поддържа същите тези, което доведе до застой в развитието на Босна непосредствено след войната.

Междувременно възходът на крайно десните нативистки идеологии и ислямофобията в Европа и в световен мащаб даде на босненските сръбски лидери идеална възможност да дехуманизират бошняците. Като ги нарече "радикали", които искат "мюсюлманска държава", босненският сръбски истаблишмънт се заигра със страховете на все по-големия брой десни популисти на Запад. Босненците, които са предимно либерални и промотират Босна и Херцеговина като светска държава, бяха пренебрегнати, като вместо това страната беше представена като "терористичен" център, безопасен рай както за бойци, така и за нелегални мигранти.

Настоящата криза, която се разгръща в Босна, както и реториката, напомнят за 90-те години на миналия век. Военните операции на босненските сърби се състоят основно от масови затвори, масови екзекуции, масови изнасилвания и масови гробове. Последната реторика, заедно с общата политическа ситуация в световен и регионален мащаб, предизвика страх сред гражданите на Босна и Херцеговина.

Предприемайки стъпки към по-нататъшно отслабване на държавните институции, Додик изгражда съюзи с автократи в Европа. През септември тази година на Четвъртата среща на върха по демографските въпроси в Будапеща присъстваха лидери на натовски държави със специалното участие на бившия вицепрезидент на САЩ Майк Пенс.

Додик също присъства. Той зададе въпрос на присъстващите: "Кой ще живее в Европа след 50 години? Ще има ли европейци? Аз живея в регион само на четири часа и половина оттук, където мигранти идват от Близкия изток. Смятате ли, че това е далеч от Европа? Не, не е."

Това показва, че Додик се опитва да изнесе опасната си реторика отвъд границите на Босна. Неотдавнашните му решения предизвикват безпокойство сред босненските граждани и международните наблюдатели. Заплахите за потенциално отцепване на образуванието Република Сръбска представляват сериозен риск за сигурността в региона с опасни дългосрочни последици. Те също така представляват скрита заплаха за несръбските граждани, живеещи в това образувание, включително оцелелите от геноцида в Сребреница, босненци, босненски хървати и множество малцинства.

Дейтънското споразумение бе ръководено от администрацията на Клинтън. Време е администрацията на Байдън да се намеси и да подкрепи съюзниците си в Босна и Херцеговина, както и да поддържа мира и собственото си наследство. В противен случай Босна и Херцеговина може да се превърне в нов Афганистан.


Хикмет Карчич за "Нюзуик" е преведен от БГНЕС

Авторът на анализа е изследовател на геноцида в Сараево, Босна и Херцеговина, и автор на предстоящата книга "Измъчване, унижение, убийство: Вътре в системата от лагери на босненските сърби" (University of Michigan Press, 2022 г.). Той е старши научен сътрудник в Института за стратегии и политики "Нюлайнс" във Вашингтон, окръг Колумбия.