Официално постановлението за преименуване на молдовския език на румънски влезе в сила в Молдова след обнародването му.

Инициативата за преименуването на езика, която беше одобрена в парламента с гласовете на депутатите от Партията на действието и солидарността, предизвика ожесточени дебати и протести в Кишинев. В обсъждането на този документ отказаха да участват депутатите от опозиционния Блок на комунистите и социалистите, според който решението противоречи на конституцията, където езикът се нарича молдовски.

По-рано опозицията обяви намерението си да обжалва това решение пред Конституционния съд. На свой ред управляващите се аргументират с решение на този съд, който през 2013 г. провъзгласи за официален език румънския, позовавайки се на "върховенството" на Декларацията за независимост на Молдова над основния закон. В декларацията се споменава румънският език. Парламентът прие този документ през 1991 г., но според признанията на авторите на декларацията тя е съставена с помощта на дипломати от съседна Румъния, предаде БТА.

Освен това съответните промени не бяха внесени в Конституцията през 2013 г., а проблемът за названието на езика, на който говорят молдовските граждани, остава една от причините за напрежението в обществото. Решението за преименуване на езика беше прието с обикновено мнозинство от депутатите в парламента. Юристи обръщат внимание, че поправките в молдовската конституция се внасят или с две трети от гласовете на депутатите, или след общонационален референдум.

След разпада на Съветския съюз Молдова провъзгласи независимост, но политиците в съседна Румъния смятат територията ѝ за част от своята страна и издигат идеята за обединение. Букурещ подкрепя онези политически партии в Молдова, които се обявяват за обединение.