Концентрацията на парникови газове в атмосферата е достигнала нови рекордни нива миналата година, обяви днес ООН в предупреждение преди климатичната среща на върха в Глазгоу, предаде АФП.

В Бюлетина за парниковите газове на Световната метеорологична организация (СМО) се казва, че годишният ръст миналата година е бил над средното годишно повишение за периода 2011-2020 г., като тенденцията продължава и през 2021 г.

СМО посочва, че забавянето на икономиката от Covid пандемията е предизвикало временно намаляване на нови емисии, но нова не е довело до забележими последици за нивата на парникови газове и техния ръст.

Организацията отбелязва, че докато продължава емисии, глобалните температури ще продължат да растат.

И с оглед на дългия живот на въглеродния диоксид, сегашните нива на температурите ще остана, дори ако емисиите бързо бъдат сведени до нула.

Конференцията на ООН за климатичните промени започва в Глазгоу на 31 октомври и продължава до 12 ноември.

„Бюлетинът за парниковите газове съдържа остро научно послание за преговарящите на конференцията“, заяви генералният секретар на СМО Петери Талас.

„При сегашното ниво да увеличаване на концентрацията на парникови газове, ще сме свидетели на далеч по-голямо увеличение на температурите до края на века от целите в Парижкото споразумение - 1,5-2 градуса по Целзий над прединдустриалните нива.“.

Трите основни парникови газа са въглероден диоксид, метан и азотен оксид. Въглеродният диоксид е най-важен, като на него се дължи 66% от ефекта върху затоплянето.

През 2020 г. нивата на концентрация на въглероден диоксид са достигнали до 413,2 частици на милион, увеличение с 2,5 частици на милион от година по-рано, като нивото им е 149% от прединдустриалното през 1750 г., показват данните на СМО, цитирани от БНР.

Според доклада около половината от тези емисии в резултат на човешката дейност остават в атмосферата, като другата половина отива в океаните и почвата.

„За последен път на Земята е имало сравними концентрации от въглероден диоксид преди 3-5 милиона години, когато температурите са били 2-3 градуса по Целзий по-високи, а морското ниво – 10-20 метра по-високо от сегашното. Но тогава не са живели 7,8 милиарда души на планетата“, каза Талас.

Миналата година метанът достигнал 1889 частици на милиард, ръст от 11 частици на милиард, или 262% от прединдустриалното ниво.

Около 40% от емисиите на метан идват от естествени източници, като блата и мочурища, докато 60 на сто са резултат от човешката дейност.

Азотният окис достигнал през 2020 г. 333,2 частици на милиард, ръст от 1,2 частици на милиард, като концентрацията му е 123% от нивото през 1750 г.