Не е важно дали България ще има нови искания към Северна Македония в бъдеще, защото „стената за всякакви български искания е преговорната рамка и протоколите между двете държави не са част от нея”, каза на пресконференция министърът на външните работи на Северна Македония Буяр Османи, цитиран от БТА.

В отговор на журналистически въпрос, свързан с думите на българския министър на външните работи Мария Габриел, че условията на България към Северна Македония са не само конституционни промени, но и спазване на Договора за приятелство и добросъседство и двата протокола, Османи заяви, че на срещата на върха на ЕС в Брюксел е бил представен документ, в който едно от заключенията за Северна Македония е гласяло, че освен договора от Преспа с Гърция, страната трябва да изпълни и протоколите към договора с България, които обаче отсъстват от окончателния текст, приет в Брюксел. 

„И това беше най-добрият пример как едно ново българско искане, което считаме, че не е част от преговорната рамка, не може да пробие стената, която тя представлява. Имахме конкретен случай и мога да ви предоставя и двата документа. Предложението с протоколите и окончателно гласуваното заключение, в което протоколите липсват. И това ще е бъдещето на отношенията ни с България. Само предвиденото в преговорната рамка, ще може да мине през нея  и въпроси, свързани с идентичността и исторически въпроси в показателите за отваряне и затваряне на преговорните глави с ЕС няма да няма”, посочи Османи на съвместната пресконференция с албанския си колега Игли Хасани преди заседанието на Комисията за партньорство А5. 

Той каза, че не е искал да отваря този дебат между Северна Македония и България в предизборния за Северна Македония период, за да не се злоупотребява с него „от политически фактори”. 

Попитан дали ако Северна Македония не извърши промените в конституцията има риск да не получи средствата по плана за растеж на Западните Балкани от ЕС, Османи поясни, че за да получи страната част от тези пари, Европейската комисия ще вземе решение дали са изпълнени необходимите реформи и няма да има решение на страните членки на ЕС, „за да може България да използва своето влияние”. 

„Трябва да направим реформите, но конституционните промени са много по-голяма пречка. Страхувам се, че Букурещ 2008 може да се повтори. Тогава бяхме заедно с Албания и Хърватия, имахме по-изгодна оферта за името (на държавата) от тази, която получихме през 2018 г., не я приехме, защото нямахме смелост. Загубихме 15 години заради от едни и същи актьори. Албания и Хърватия станаха членки на НАТО още тогава, загубихме 500 хиляди граждани, които напуснаха страната поради липса на перспектива и накрая решихме проблема. Същото може да ни се случи сега, поради липса на смелост или поради тази вълна от тъмни националистически сили, които искат да откраднат бъдещето на гражданите” каза Османи по повод неосъществените промени в конституцията, които са условие за отваряне на преговорните глави с ЕС.

Той се позова на последните прогнози на Държавната статистическа институт на Северна Македония, според който при настоящата тенденция на емиграция от страната след няколко години населението в Северна Македония може да намалее  до милион и 300 хиляди граждани.

„Това са екзистенциални въпроси за народите и отговорите на тези въпроси в момента са заложници на опозицията”, каза Османи.